Загадката Яна Язова и трагичната й съдба…

На днешната дата през 1912 година в Лом на бял свят се появява Яна Язова. Истинското й име е Люба Ганчева. Първата й стихосбирка „Язове“, последвана от още две, е явление в тогавашната българска поезия. Стиховете в тях са толкова добри, че мнозина критици отказват да повярват в нейното авторство.

Сега нейното име е познато само на хората, изкушени от литературата. Била е обречена на задължителна забрава от народната власт, била е отхвърлена от писателския съюз, никой не искал да публикува произведенията ѝ и Язова потънала в мълчание, но продължавала да пише. Нейни произведения са издадени до 1944 г.

Дебютът на Яна Язова като поетеса е свързан с любовта ѝ към професор Александър Балабанов, 33 години по-възрастен от нея. Тази любов продължава през целия ѝ живот, но 10 години и от тях любовта им е следена, изследвана, описвана.

Балабанов никога не се развежда и през 1943 г. Язова се омъжва за Христо Йорданов.

Неверница

Когато след пладне приседна на прага
и чакам си стария мъж,
плета си чорапите вълнени, що ги и лятос обува,
и младото тяло, сякаш, тръпне от вечерна влага,
а вълната моите сълзи е гълтала не по веднъж —
и китки в градината не късам и нищо не ми се и чува…

Когато след пладне приседна на прага,
мини ми кажи, че ти много ме любиш…
Тъй плахо, с бърз поглед, кат моето робство тук, мрачен.
Ще видя, нехайно уж, клета, че аз съм ти драга,
Глава ще забия в чорапа, като че искам да кажа:„Ти себе си губиш със мене, омъжена.“ А огън — в моя поглед вторачен.

Треперя по-бавно да минеш: клуп след клуп сбъркана нищя…
Пръсти несръчни ще пуснат железните куки.
Но в твоето мило лице не ще се загледам аз нито веднъж,
че сухата моя съседка ни гледа от срещната къща;
но идва нощ, тя ще запуши и всички съседки пролуки…
Но идва нощ… И привечер още приспива ми стария мъж.

След 1944 г. за нея забравят, а в течение на няколко години най-близките й хора умират. Тя продължава да пише, а контактите й вече са само с ограничен кръг хора. В периода след първоначалното налагане на народната власт редица писатели са реабилитирани, дава им се шанс да преминат към „новото“, с компромис и доза самокритика. По разказите на съвременници на Язова се дава такъв шанс – ще се отпечатат романите й, но тя трябва да напише стихотворение за Сталин. На такава цена писателката отказва. Канят я да си вземе обратно ръкописа на „Левски“. Романът ще бъде отпечатан години след нейната смърт, благодарение на проф. Тодор Боров и журналиста Петър Величков.

Яна не е засегната от арестите и изселванията, но тъй като отказва да се приспособи към „шаячната правда“ и да подкрепя с перото си партията, е затисната като с надгробен камък от режисирана забрава. Не я публикуват, въпреки че по това време тя създава делото на живота си – историческата трилогия „Левски“, „Бенковски“, Шипка“. А когато изглежда, че има шанс романите й да видят бял свят, дори са включени в плановете на издателство „Народна култура“, получава обаждане по телефона. От „Работническо дело“ настояват да напише стихове, посветени на Георги Димитров. Яна Язова отказва любезно, но твърдо. Тихият й подвиг на честта не остава ненаказан. Романите й не излизат, докато е жива. Това обаче не я спира. Продължава да пише. Пише за кървавото време около 9 септември по начин, който буквално може да й струва главата. Новият роман се нарича „Соления залив“. И той е за чекмеджето.

Безпрецедентно е това достойно поведение на Яна Язова във времето, в което всички искат да са удобни. Докато в писателските среди почти я забравят, тя продължава да живее скромно с все по-намаляващи доходи след смъртта на съпруга си, да трака на машината и да почуква с лъжичка по любимата си кафеена чаша от скъп порцелан. Продължава да прави своята прочута баница сюзерена и да кани ограничения си кръг приятели и роднини на гости. Забавлява се, като им гледа на кафе. Дали някога е съжалявала, че няма деца? Не исках да създавам нещастници, казва Яна, чиято смущаваща хубост остава ненаследена. Продължава да върви изправена и елегантна по софийските улици в едни рядко неелегантни години, продължава да е спохождана от пророчески сънища и видения. Точно такъв сън я е отвел при професор Александър Балабанов като ученичка. Тогава 18-годишната Люба сънува протегната ръка, която я изтегля на върха, а лицето на протегналия ръката й напомня известната от снимки и карикатури физиономия на един популярен професор по класическа литература. Дали през 1974 година е предусетила какво я очаква? Нейни близки свидетелстват, че в последните месеци от живота си е била потисната, чувствала се е преследвана, заключвала жилището си с няколко ключалки и вериги. Тогава е на 62.

След като почти месец никой не я вижда и от апартамента й на ул. „Раковски“ започва да се носи ужасна миризма, съседи се обаждат в милицията. Пожарникари влизат в апартамента през прозореца и откриват разлагащото се тяло на Яна Язова. Из София се говори, че около врата й бил стегнат шнурът от пеньоара й, че вероятно е била отровена, после и удушена. Властите потулват случая. Докато разрешат на роднините да влязат в жилището, то е разграбено, подът е покрит с разхвърляни листа, а беловите на романите й липсват. Откраднати са и картините, и златните бижута, и бронзовият й бюст, изваян от Андрей Николов. Останалите мебели са продадени на публичен търг. Никой не се наема да потърси справедливост за мъртвата, въпреки че много хора в интелектуалните и писателските среди са настръхнали. На погребението й – Язова е положена в запечатан оловен ковчег – от страна на писателския съюз идва само Елисавета Багряна, носи венец. На следващия ден някой го е разкъсал и стъпкал.

Тъмна история

Историята на романа и смъртта на Язова тук става криминална. През юли 1974 г. пожарната разбива апартамента на ул. „Раковска“ в София, за да отнесат трупа на мъртвата писателка. Официално тя умира от естествена смърт.

Множество свидетелства обаче говорят за друго – Язова е била убита и оставена, за да се заличат следите от насилствена смърт. Голяма част от архива й изчезва, заедно с неиздадени ръкописи. В апартамента влизат Николай Хайтов и юрисконсулта на Съюза на българските писатели Аянов, отнасяйки ръкописи. Месеци наред ръководството на Държавния архив се бори да получи откраднатото, накрая успява, но със съмнението, че това е много малка част от написаното от нея. Впрочем, от жилището й изчезват и доста ценни предмети, като бижутата й, но съдбата им така и не става ясна.

В началото на 80-те години Хайтов обявява, че е написал роман за Левски и скоро ще го публикува. Това кара писателят Георги Томалевски да реагира и да заяви, че ако Хайтов се осмели да публикува под свое име открднат роман, той ще го разпознае и разобличи веднага. През 60-те години Томалевски, заедно с Димитър Талев, са поканени от Язова в дома им. Там тя им прочита части от романа си. Талев вече е покойник, но Томалевски помни прочетеното. Заедно с проф. Боров и Петър Величков започват разчитане и подготвка за издаване и той е отпечатан през 1987 г. Едва след 1989 г. Величков вече може свободно да разкаже за кражбата на ръкописите и заплахите след ненаписаното стихотворение за Сталин. В течение на няколко години Величков работи върху ръкописите, разчита и събира и така днес се радваме на новите издания на всичко, което е открито от архива на Язова – романи, стихове, книги за деца, афоризми.

Колко до Хайтов – не за пръв път е обвинен в кражба на чужди произведения. Като млад журналист Велислава Дърева го уличава в плагиатство. За кражбата на сюжети и дори написани произведения Хайтов на няколко пъти е обвиняван, но като близък до Тодор Живков му се прощава. Показателно е, че преди няколко години синовете му Здравец и Александър Хайтови губят делото срещу Петър Величков. Двамата претендираха за неимуществени вреди. Така в пряк текст съдът казва, че Величков е прав в разследванията си за ограбването на мървата Язова.

Днес на нейно име се провежда национален литературен конкурс в Лом. Постепенно градът възстановява паметта си за Яна Язова. В Сухиндол отдавна не я помнят. Но поне читателите могат да се радват на преиздадените й книги. Те са ярко доказателство за високото ниво, което стига българската литература благодарение на красивата писателка от Лом. Това пропуснахме да ви разкажем – по спомени на съвременници (а и видно от снимките) Яна-Люба е била изключително красива. Гледайки я, ти се струва, че надникваш в красотата на отдавна отминалото време.

art-twig.bg