Светецът на Барселона – Антони Гауди (Видео)

На 10 юни през 1926-а година напуска този свят един от най-забележителните архитекти на 19-и 20-и век – Антони Гауди. За обикновените хора, той е архитектът на приказки – създател на сгради, които всеки от нас е виждал във въображението си, като мечтано място за обитание. Гауди е един от най-големите новатори в архитектурата. Почеркът на творбите му няма аналог и до днес – почти век след смъртта му.

Антони Гауди е голям чешит. Когато завършва Висшето техническо училище по архитектура, председателят на комисията за дипломните проекти заявява: „Господа, пред нас стои или истински гений, или истински луд”.

Истината е, че през по-голямата част от живота на Гауди неговите съграждани от Барселона оценяват сградите му като дело на побъркан. Една дама иска от прочутия архитект къща с голям салон, където синът ѝ да свири на роял. Гауди строи страхотна къща, но с толкова тесни врати, че никакъв роял не може да мине през тях. „Какво ще правим сега?“ – тюхка се дамата. „Синът ви да започне да свири на цигулка!“ – отвръща маестрото.

Роден е в испанския град Реус в провинция Тарагона, област Каталуня в семейството на медникаря Франсеск Гауди и Сера и Антония Корнет и Бертран. След като прекарва дълги години в провинцията, за да лекува ревматизма си, той се мести в Барселона през 1869 г. заедно с брат си. По-късно към тях се присъединява и баща им, след като продава имот в Реус, за да финансира образованието на децата си. През 1873 г. Гауди започва да учи архитектура в Училището за изящни изкуства в Барселона. След като отслужва военната си служба, той започва да работи като чертожник за няколко видни архитекти. През 1876 г. умират родителите му. Две години по-късно той вече е сред първите десет каталонци завършили прерасналото вече във Факултет по архитектура на Барселонския университет училище.

След като проектира витрина за Световното изложение в Париж по поръчка на един производител на ръкавици, Гауди започва да изпълнява редица скромни поръчки за индустриалеца Еузеби Гуел и Бацигалупи, който по-късно се превръща в покровител на младия архитект. Скоро получава и ред поръчки за декорацията на църковни интериори.

1883 г. е особено ключова в творческия път на Гауди. През тази година започва ред важни проекти, един от които остава емблематичен както за творчеството му и каталонския модернизъм, така и за стила ар нуво въобще, включително къща „Висенс“ и катедралата „Светото семейство“.

Трудно е да се опише с думи феерията от форми и причудливи хрумвания, които Антони Гауди залага в архитектурните си творения. Но не бива да се забравя, че колкото и случайни, струпани хаотично или дори нев

Само дето им е добавено нещо наистина безкрайно – въображението на твореца.

Къщите са си къщи, но най-големият и представителен проект на Антони Гауди си остава „Sagrada Familia”. Тази катедрала е синтез между изкуство, наука и духовност, който превръща твореца в изключителен архитект, а неговата базилика – в превъзходен пример на религиозното изкуство.

През 1883 Гауди получава поръчка от Конгрегацията на вярващите в Св. Йосиф и да построи катедрала, посветена на Исус Христос и неговото земно семейство. Той пряко ръководи работата по катедралата до смъртта си през 1926, но през Гражданската война в Испания плановете са изгорени. През 1940 са поне донякъде възстановени и оттогава „Светото семейство” постоянно се достроява. Идеята е да бъде завършена през 2032. Или може би малко по-късно. Или може би наистина никога.

„Способността на Гауди да придаде художествена форма на вярата и науката е зашеметяващо преживяване” – казва кардинал Джанфранко Равази, председател на Папския съвет за култура и добавя: „Предизвиканото от него виене на свят първо е физическо: впечатлението, което създава, е че сме застанали наистина пред нещо, което противоречи на законите на природата, нещо абсолютно монументално, но в същото време е някак висящо във въздуха. По този начин се вливат в едно психологическото впечатление, духовният световъртеж и възнесението към тайнството, отвеждащо към трансцендетното”.

На 7 юни 1926 обикновен градски трамвай в Барселона блъска Антони Гауди и той умира на място,  но си остава един от най-необикновените архитекти и визионери на Европа и света. Погребан е 3 дни по-късно

В онзи момент той е като скитник – надзирава строителството на Sagrada Família, брадясал е, облечен е в стари, мръсни работни дрехи и, тръгнал за цигари, има само дребни стотинки в джоба. Никой минувач не разпознава великия архитект и никой файтонджия не иска да го превози до болницата. Един все пак проявява милост, но го кара в болница за бедни, където не могат да му помогнат. Приятелите на Гауди все пак го намират и там, но той отказва да го преместят с думите, че истинското му място всъщност е сред бедните.

art-twig.bg