„Петя на моята Петя“ открива 24-ия София филм фест на 12 март в зала 1 на НДК. Лентата носи заглавието на разказа на превърналата се в легенда поетеса Петя Дубарова. Режисьор е Александър Косев, сценаристи са Нели Димитрова и Валентина Ангелова, които повдигат завесата на миналото, за да представят на съвременните млади хора авторката на изключителни стихове и нейния талант. „Това е съвременна история. Държим да подчертаем, че това е филм за Петя Дубарова, без той да е „за Петя Дубарова”. Историята не е биографична, но Петя присъства със своята истинска същност и с най-ценното – с мъдростта и таланта си, които е оставила на поколенията“, споделя Нели Димитрова.
Подходът в създаването на филма е да свърже бъдещето с миналото. Историята е изградена върху връзките и паралелите между две тийнейджърки от различно време – Петя Дубарова и Петя Монова. Едната е дръзка и модерна, а другата – както е представена във филма – мъдра и митична.
„Петя на моята Петя“ поставя много въпроси – ако останеш завинаги на 17 и запазиш своите идеали, това спасява ли те от възможността да се превърнеш в скучен възрастен; как се справяш с разочарованието от любовта; дали може да се предадеш, въпреки стремежа да се бориш или трябва да продължаваш, независимо от всичко… Съвременната Петя трябва да открие своите отговори, поставена в ситуация между живота и смъртта – дали да избере живота или да последва любимата си поетеса Петя Дубарова.
Филмът, подкрепен от Община Бургас, е заснет за по-малко от месец изцяло в морския град. Оператор е Иван Вацов, продуценти са Николай Урумов и Кръстьо Ламбев. Ролите са поверени на Алиса Атанасова, Александра Костова („Маймуна“), Алена Вергова, Юлиян Вергов, Ясен Атанасов, Албена Павлова, Васил Банов. Много от актьорите, които участват, са родени и свързани с Бургас, включват се и близо 500 жители на града като статисти.
„Петя на моята Петя“ е филм-изповед, провокиран както от стиховете на Петя Дубарова, така и от позабравените тийнейджърски идеали и вярвания на създателите му; от факта, че случилото се с нея преди почти 40 години се случва и днес – никой не може да победи в битката срещу системата, но това не означава, че трябва да спрем да опитваме.
vlastta.bg
