Защо кучетата живеят по-малко от хората?

“Като ветеринар, бях извикан да прегледам 13-годишно ирландско куче на име Белкер. Семейството на кучето, Рон, съпругата му Лиза и малкият им 6-годишен Шейн бяха близо до Белкер и очакваха чудо. Тествах кучето и разбрах, че умира от рак. Казах на семейството, че не мога да направя нищо за него и предложих да направя процедурата по евтаназия у дома. На следващия ден усетих познатото чувство в гърлото си, когато Белкер беше заобиколен от семейството. Шейн изглеждаше толкова тих, погали кучето за последен път и се чудех дали ще разбере какво става. След няколко минути животното заспа спокойно, за да не се събуди. Детето сякаш прие прехода на Белкер без затруднения. Седяхме за момент и се чудехме защо животът на кучетата е по-кратък от човешкия.

Шейн, който слушаше внимателно, каза: „Знам защо“.

Това, което каза по-нататък, ме изненада: никога не бях чувал по-сърдечно обяснение от това. Този момент промени начина ми на виждане на живота.

Той каза: „Хората идват на света, за да се научат да живеят добър живот, да обичат другите и да бъдат добъри хора!

Е, тъй като кучетата вече са родени да знаят как да правят всичко това, те няма да останат толкова дълго, колкото и ние.“

Когато любимите ви хора се приберат вкъщи, винаги отивайте да ги поздравите.

Никога не пропускайте възможността да излезете на разходка.

Позволете си изживявания на чист въздух .

Бягайте,скачайте и играйте всеки ден.

Избягвайте „хапенето“, когато само „ръмжене“ би било достатъчно.

В топлите дни легнете на тревата.

Когато сте щастливи, танцувайте и раздвижете цялото си тяло.

И никога не забравяйте: „Когато някой има лош ден, мълчете,седнете близо и нежно го накарай да се почувства така, сякаш всичко е наред…“

Това е тайната на щастието, която дори и да не осъзнаваме, кучетата ни учат ежедневно.”

от Марк Ферел