На 28 октомври е роден един от най-добрите съвременни поети – Евтим Евтимов.
Ако бе все още сред нас, големият поет щеше да навърши 90 години. Всички ние ще го запомним с прекрасната му любовна лирика и силата на думите му, които умеят да докосват човешката душа.
Разделихме се с големия български поет, публицист и общественик на 7 юни 2016 г. България изгуби един голям талант само преди няколко месеца, но винаги ще се връщаме към невероятните му стихове. Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са „Високо“ (ФСБ), „Ако ти си отидеш за миг“ („Импулс“), „Грешница на любовта“ (Лили Иванова), „Горчиво вино“ (Панайот Панайотов, Веселин Маринов) и „Обич за обич“ (Деян Неделчев, Георги Христов).
ВЪЛНИТЕ НА МОРЕТО СА ЖЕНИ,
избягали от къщите – окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.
Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливият ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилният ще плаче от тъга,
а истинският сам ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото – умира.
ОБИЧ ЗА ОБИЧ
от Евтим Евтимов
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
По негови стихове е създадена една от най-хубавите песни на ФСБ:
Високо
Високо, високо, високо!
Високо застани,
над завист и обида,
над дребните сплетни.
Високо, високо, високо
над завист и обида,
високо, високо, високо,
високо да те видя.
Високо, високо, високо
над всичко днес бъди,
ти обич синеока –
звездите са звезди.
Високо, високо, високо,
ти, обич синеока.
Звездите са звезди,
защото са високо!
Да те видя – високо застани.
Да те видя над дребните сплетни.
Да те видя – над всичко днес бъди.
Да те видя…
***
Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах –
душата ми една не изгоря …
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.
БЕЗКРАЕН ПЪТ ДО ТЕБЕ ИЗВЪРВЯХ…
Безкраен път до тебе извървях –
едва не се разминахме сред мрака.
Защо сега да крия като грях
години толкова кого съм чакал?
Сега не може нищо да ме спре –
за теб ще пея до часа последен…
Аз искам тоя свят да разбере,
че няма повече да бъда беден.
––––––––––––––
СЪНОВИДЕНИЕ
Ако бях шивач, аз щях да ти ушия
рокля от небето, шапка от луната,
чанта от звездите, поглед от магия,
за да станеш ти княгиня непозната.
Ако бях зидар, за тебе щях да вдигна
църква за любов, направена за срещи,
знаме да ти вдигна, до олтар да стигна,
а ръцете ти да са венчални свещи.
Ако бях художник, щях да нарисувам
само твоя образ. Никакви икони!
Без молитви вечни. Без поклони –
ще поискам само тебе да сънувам.
Аз обаче съм поет безумен
и не съм готов за нещо по-голямо.
Мога само да подреждам думи
и понякога да те измислям само.
–––––––––––
ГЛАВНА УЛИЦА Е ЛЮБОВТА
Главна улица е любовта,
през живота ми минава тя
като детска приказка красива
и не зная докъде отива.
Цял живот по нея аз вървя,
цяла вечност пиша за това –
да не ме подмине, и не зная
може ли да се затвори в стая.
Аз преди години я открих
в женски стъпки, в ритъма на стих,
затова съм тръгнал пак по нея
свойте нови песни да изпея.
През добри или през лоши дни
Името й никой не смени.
Затова, от ангели избрана,
улица на влюбените стана.
–––––––––––
НАКРАЯ НА ГРАДА
Накрая на къщите, сякаш в Безкрая,
накрая на думите и на града,
аз слязох през тъмната нощ от трамвая
и срещнах жена със очи на звезда.
Аз сам я измислих и сам я подготвих
да дойде при мене, да стане на стих.
Изпуснал бях всичките спирки в живота
и чак на последната аз я открих.
Тя чакала мене с душа ненагледна,
аз търсел съм нея отдавна навън
и някъде тука, на спирка последна,
намерихме себе си сякаш насън.
Изглеждаше срещата малко банална,
а всичко започна почти на шега.
Последната спирка сега е Централна
и столица нова за нас е сега.
И мога с ръка на сърце да призная:
стои между мене и себе си тя –
накрая на къщите, сякаш в Безкрая,
накрая на думите и на света.
art-twig.bg
