Големият поет Евтим Евтимов почина в съня си рано сутринта на 8 юни 2016 г. в болница “Сердика”. България изгуби един голям талант , но винаги ще се връщаме към невероятните му стихове.
Той остави над 40 книги с поезия, проза и публицистика. С композитора Тончо Русев сътвориха повече от 100 песни, повечето от които отдавна са се превърнали в хитове.
Поезията и любовта, любовта и поезията са двата кита, с които Евтим Евтимов преплува живота си и замина за отвъдния свят.
ВЪЛНИТЕ НА МОРЕТО СА ЖЕНИ, избягали от къщите – окови. Ела, една вълна сама стани, сестра на вятъра бъди отново.
Ела, сред най-дълбокото иди, при царството на тъмните стихии. Била ли си обичана преди- едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливият ще седне на брега, ще шепне колко много ти е верен, безсилният ще плаче от тъга, а истинският сам ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре, но ти не се завръщай, нито спирай. Вълната е вълна насред море. А тръгне ли към плиткото – умира.
ОБИЧ ЗА ОБИЧ
от Евтим Евтимов
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
По негови стихове е създадена една от най-хубавите песни на ФСБ:
