Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта… Любовта казала:
– Богатство, вземи ме със себе си.
– Не мога – отговорило Богатството… – Имам много злато на кораба си и няма място за теб.
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:
– Суета, моля те помогни ми.
– Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.
Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:
-Тъга, позволи ми да избягам с теб.
– Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.
Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала. Внезапно се чул глас:
– Ела, Любов, аз ще те взема със себе си!
Гласът бил на непознат възрастен. Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:
– Кой ми помогна?
– Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
– Времето? – почудила се Любовта, – Но защо Времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и отговорило:
– Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!
vlastta.bg
