Пол Сезан: Искам да покоря Париж с ябълки и моркови…(Галерия)

„Искам да покоря Париж с ябълки и моркови” – обявява младежът Пол Сезан. И няма предвид да обстрелва с плодове и кореноплодни града, докато се предаде, а да рисува ябълки и моркови, докато Париж, влюбен, падне в краката му. Е, успява – колкото и шантаво да звучи. Успява, защото умее да рисува.

Сезан знае, че в творбите му има нещо важно и вероятно велико, но все пак не си представя, че картините му един ден ще се продават по 200 – 300 млн. долара. Нито че критици и художници ще го почитат като „бащата на цялото модерно изкуство”.  Приживе той прави само една самостоятелна изложба в Париж. За сметка на това, многократно картините му са отхвърлени от академичното жури на Официалния салон. Дори в паралелния Салон на отхвърлените обаче те стоят като закачени по милост, толкова са различни. Различни са и от импресионистите, с които е приятел.

На днешната дата през 1839 година  се ражда Пол Сезан, но творчеството му хвърля мост между артистичните търсения от края на XIX век и модернизма на XX век, по-конкретно между импресионизма и кубизма.

Пол Сезан, „Картоигачи“ (1876)

Пол Сезан е роден на 19 януари 1839 г. в Екс ан Прованс, град в Югоизточна Франция. На 22 години заминава за Париж заедно със своя приятел Емил Зола. Там се запознава с френските импресионисти Камий Писаро, Реноар, Моне.

След като изживява импресионистичния си период, се завръща в родния си град, където се изолира, за да търси свой собствен творчески метод.  На практика именно Сезан осъществява връзката между импресионизма и кубизма. В натюрмортите и пейзажите му например ясно се вижда новият подход, характеризиращ се с промяна в гледната точка, геометризация и деформация на предмети, преместване на обекти.

„Заклел съм се да умра, рисувайки“, казва големият художник. На 67 години, докато рисува навън по време на проливен дъжд, Сезан рухва. Седмица по-късно, на 22 октомври 1906 г., умира от пневмония.

Пол Сезан, „Къпещи се“ (1884-1905)

Освен натюрморти и пейзажи Сезан оставя след себе си също портрети, сцени с къпещи се хора, картини, изобразяващи от най-различни ъгли планината Сент Виктоар.

През 2011 г. картината на Сезан „Картоиграчите“ е закупена от кралското семейство на Катар за внушителната сума от 250 млн. долара. Картината е част от серия, включваща пет творби с идентични сюжети.

Една от общо 80 творби, посветени на планината Сент-Виктоар. С право я наричат „музата на Сезан“

В деня на 113-годишнината от неговата смърт, предлагаме откъси от изказвания на Пол Сезан за изкуството:

„Художниците трябва да се посветят изцяло на изучаването на природата… Разговорите са изкуство са почти безполезни. Работата, която помага на човека да постигне успех в своята област, е достатъчна компенсация за неразбирането, проявявано от страна глупците. Литераторът изразява себе си чрез абстракции, художникът конкретизира своите чувства и възприятия с помощта на рисунък и цвят. Той не е длъжен да бъде твърде строг или прекалено честен, или прекалено зависим от натурата; художникът в голяма или по-малка степен е господар на своя модел. И най-вече на собствените си изразни средства.”

„Моята възраст и моето здраве няма да ми позволят да осъществя мечтата си, към която се стремя цял живот. Винаги обаче ще бъда благодарен на тези умни ценители на изкуството, които, без да се взират в моите колебания, разбраха какво се опитвам да постигна, за да обновя моето изкуство. Убеден съм, че никой не може да замени миналото със своето изкуство, а може само да добавя към него нещо ново.”

„Моят метод – това е ненавист към фантастичния образ. Аз рисувам само истината.”

„Нужно е да вървиш по посоката на класическото, но чрез натурта, тоест чрез емоцията.”

„Цветът е точката, в която мозъкът ни се свързва с Вселената.”

„Искам да покоря Париж с ябълки и моркови.”

Пол Сезан, „Натюрморт с ябълки в купа“ (1879-1882)

„Да работи, без да се интересува от другите, и да набира сила – това е целта на художника. А на всичко останало – майната му!”

„Одобрението от другите е нещо възбуждащо, от което понякога трябва да се пазим. Осъзнаването на собствената сила те прави скромен.”

„Постигнах известен успех. Защо толкова късно и защо с толкова много труд? Нима изкуството наистина не е свещенослужение, което изисква чисти души и пълно посвещаване?”

„Нямам какво да крия в изкуството. Само изначалната сила, тоест темпераментът, може да доведе човека до целта, която трябва да постигне.”

„Имам усещането, че всеки ден се придвижвам напред, макар и много, много бавно.”

„Дори с не особено буен темперамент можеш да бъдеш истински живописец; можеш да рисуваш добре и без да си вещ в цветовате, без да си тънък познавач на хармонията. Достатъчно е да имаш художествен усет – точно това плаши всички буржоа. Университети, стипендии, награди, измислени само за глупци, шутове и пройдохи. Зарежете критиката, занимавайте се с живопис. В нея е спасението.”

„Не съществуват нито линии, нито форми, има само контрасти. Те се раждат не от черното и бялото, а от усещането за цвят. Формата се създава чрез точното съотношение между тоновете. Когото цветните тонове са хармонично съпоставени и без пропуски, картината се създава сама.”

„Цветният ефект е най-важното в една картина. Той прави едно произведение на изобразителното изкуство цялостно, организира го; този ефект трябва да се базира на едно доминиращо цветово петно.”

„Рисунъкът и цветът са неделими; когато рисуваш – колкото по-хармонично се създава цветът, толкова по-точен е рисунъкът. Когато цветът достига най-голямото си богатство, формата добива своята пълнота.”

„Заобиколете се с добра компания, т.е. отидете в Лувъра.”

„Бих могъл да рисувам стотици, хиляди години, без да спирам. И пак бих се чувствал така, сякаш не знам нищо.”

„Под този лек дъждец аз дишам в невинността на света. Чувствам се обагрен от нюансите на безкрайността. В този момент аз съм едно с моята рисунка. Ние сме хаос с цветовете на дъгата.”

„Живописта е тук, вътре”, казва приживе художникът, удряйки се по челото.

art-twig.bg