Ел Греко: Рисувам, защото духовете шепнат лудо в главата ми…(Галерия)

В района на Хандакас на гръцкия остров Крит   през 1541 година се ражда Доменикос Теотокопулос. Талантът му се откроява още в ранните години и той получава първоначалното си художествено образование на родния си остров. След това  овладява тънкостите на живопистта във Венеция, Рим и Мадрид. Но свободният му  творчески дух го отвежда в Толедо, където изкуството му процъфтява и остава там до края на живота си.

Днес той е популярен с псевдонима Ел Греко (Гръкът), но никога няма да видите творбите му подписани така, защото през целия си живот се е подписвал с родното си име  Доменикос Теотокопулос.  Негови картини можете да видите в  музеят “Ел Греко“  в Толедо, а църквата Санто Томе се свързва с популярната творба на художника „Погребeнието на граф Оргас“.

Според специалистите, общият брой на творбите на майстора от остров Крит са около 800. Възниква въпросът – защо само 71 картини са изложени в Париж? Много просто – поради ревност или завист. За гърците Ел Греко е грък. За италианците той е венецианец, а за испанците – испанец. Поради това картините изложени в „Гранд Пале“ идват от Америка, Лувъра и Италия и нито една от Испания. Тази международна неразбория не пречи на посетителите от цял свят да се наслаждават на последния майстор от Ренесанса.

Художникът е погребан в двора на една от църквите с негови фрески на днешната дата през 1614 година. Следствие на размирици и пожари, тлените му останки са  унищожени. Останала е само табела с неговото име. Испанското правителство построява музей в Толедо на името на Ел Греко, открит за публиката едва през 2011 г.

Младият Ел Греко може и да е напуснал веднъж завинаги Крит, но 400 години след смъртта му Гърция и по-специално родният му остров искат да предвождат празненствата в чест на художника, за когото се смята, че е предтеча на модерното изкуство.

Малко художници са преживявали толкова възходи и падения като Ел Греко. След като учи иконопис в Крит, той се мести във Венеция, после заминава за Рим и накрая се установява в испанския град Толедо. Приет радушно от великите художници на Ренесанса, той е отхвърлен от бароковите им наследници, а в епохата на Просвещението неговите творби са заклеймени като твърде драматични и неестествени.

„През 17 и 18 век Ел Греко няма нито последователи, нито привърженици. Критиците му го описват като чудак и саможивец. Творбите му били приемани за твърде капризни и екстравагантни“, обяснява Ричард Кейгън, който изучава испанския период на художника.

Майсторството му се изразява предимно в наситения от нюанси син цвят. Пари текат отвсякъде. А той обича парите и ги харчи с размах. Настанява се в палат с 24 стаи, обядва и вечеря с оркестър. Синът му расте и става художник в сянката на баща си. Двамата са неразделни в рисуването, но Жорж Мануел изглежда предпочита продажбите и не само. Някои от платната, дори и договорите подписва с подписа на баща си. Това двуличие не се приема добре. Срещу Ел Греко дори се води съдебен процес. Самата живопис също се променя.

Сините багри стават все по-тъмни, а лицата и телата неестествено се удължават и изкривяват. Мълвата, че художникът не е с всичкия си плъзва между Толедо и Мадрид. Църквата начело с Инквизицията не одобряват настъпилите промени. Поръчките намаляват, парите пресъхват и падението на художника приключва с неговата смърт през 1614 г. Едва тогава става ясно, че деформираните и удължени фигури от платната на Ел Греко не са резултат на неговата лудост, а на очно заболяване. С годините той е развил астигматизъм.

Днес, 400 години след смъртта му, Ел Греко е възхваляван като истински революционер в изкуството. От Буенос Айрес до Мадрид, от Вашингтон до Варшава изложби почитат човека, който създава един толкова модернистичен стил, че би бил приветстван през 20 век от Пабло Пикасо.

В Толедо – неговият втори дом, се организира най-голямата експозиция с негови шедьоври.

Дълго време се знае съвсем малко за връзката на Ел Греко с Гърция, въпреки че испанският му прякор означава именно Гъркът. Художникът не подлежи на категоризация – характерният му стил не се асоциира с никоя традиционна школа. По същия начин и животът му в Крит не е описан добре.

Точно обратното важи за престоя му в Толедо. Добре известни са множеството съдебни дела на вироглавия художник с негови клиенти. В същото време едва преди 50 години се появиха данни за чиракуването на Теотокопулос в критска работилница. Островът, който по онова време бил владение на Венецианската република, се славел като средище на иконописците, пазещи традициите на Византийската школа.

art-twig.bg