Пепа Николова: лицето на свободата в българското кино

Не криеше, че има идея да разкаже живота си в книга. „Имам какво да разкажа. Ще опиша всичко, без да го пудря с фон дьо тен. Лошото е, че съм инертна. За мене нема да си мръдна задника, а ако е за другите – търча“, разказваше тя в типичния си стил.

Така и не написа мемоари. Не събра ролите между две корици, но беше доволна, че „всякакви съм ги играла. За мен е кантар – главното е да не приличам, че съм артистка“. Признаваше, че най-обича да играе сама: „Защото на сцената нямаш партньор и няма кой да обвиниш после, че не ти подавал репликите както трябва“.

twig.bg