Марк Аврелий: Получавай, без да се надуваш, и губи, без да ти тежи…

„Помни към колко незначителна част от материалната същност си причастен, какъв малък и нищожен отрязък от целостта на вечността ти е отделен, и каква дребна частица от всеобщата съдба си!“

––––

„Някой бърка нещо спрямо мене. Той да му мисли. Притежава собствено умонастроение, собствени действия. Аз притежавам сега това, което допуска да притежавам всеобщата природа, и върша каквото допуска да върша моята природа.“

––––

„Животът ти може да тече винаги щастливо, стига само да вървиш по добрия път и възгледите и действията ти да го следват. Душите на бога, на човека и на всяко разумно същество имат две общи качества — че не е възможно друг да им пречи и че при насочване на мисълта и действието им от правдата те се изпълват от доброто и така секват техните апетити.“

––––

„Когато принудата на обстоятелствата един вид те обърка и разстрои, влез веднага в себе си и не нарушавай повече от нужното хармонията. Така ще я овладееш – като влизаш постоянно в себе си.“

––––

„Както примерно можеш да си помислиш за печеното и за друго подобно ядене — това е труп на риба, а това на птица или прасе, и също за фалернското, че е сок от грозде, и за официалната дреха, че е овча вълна, боядисана с кръв на мида, и за това, което става в съвкуплението, че е търкане на черво и след известен спазъм изпускане на слуз. Та както тия мисли пронизват в самите неща и помагат да се види подробно и точно какво представляват, така трябва да се постъпва през целия живот и винаги, когато нещо смущава въображението, да се разголва и съзира неговата незначителност, да се премахват приказките, придали му значение. Защото важността е невероятен измамник. Когато си най-сигурен, че се занимаваш със сериозна работа, тогава най-вече биваш омаян и подведен.“

––––

„Ако някой ме убеди аргументирано, че мнението или действието ми са неправи, с радост ще ги променя. Защото търся истината, която никога никому не е навредила. Вреди си упорстващият в собствената заблуда и незнание.“

––––

„Виделият сегашното е видял всичко, което е било от вечни времена и ще съществува безкрайно, защото всичко е от един род и един вид.“

––––

„Бъди в съгласие с тия неща, с които те е свързал жребият. И обичай хората, с които се е паднало да бъдеш, но истински.“

––––

„Което не е полезно за кошера, и за пчелата не е полезно.“

––––

„Какво е порокът? Той е това, което толкова пъти си наблюдавал. И изобщо трябва да бъдеш готов, когато ти се случва нещо, да си спом-ниш, че си го виждал много пъти. Навсякъде – и горе, и долу ще откри-еш същите неща, с които са пълни историите и на древността, и на по-близкото минало, и на тези от вчера. С тях са пълни и сега градовете и къщите ни. Нищо ново няма. “

 ––––

„Тщеславно тържествено шествие, драма на сцената, стадо овце и говеда, схватка на копиеборци, кокал, подхвърлен на кученца, залък хляб в басейна за рибите, угрижени, мъкнещи товар мравки, побегнали в уплаха мишки, разигравани на конец марионетки. Трябва да участву-ваш във всичко това в добро разположение на духа и без да роптаеш. Редно е обаче да забележиш, че всеки има такава стойност, каквато е стойността на нещата, които го занимават.“

 ––––

„Колко превъзнасяни до бога люде са вече потънали в забрава! Колко превъзнасяли ги са си отишли отдавна!“

 ––––

„Прав или изправян.“

–

„Независимо какво прави или говори някой, аз трябва да бъда достоен човек. Все едно златото, смарагдът и пурпурът да можеха да ка-жат: <<Независимо какво прави или говори някой, аз трябва да бъда сма-рагд и да запазя цвета си.>>“

–

„Скоро ще забравиш всичко, скоро и тебе ще те забравят всички.“

–

„Когато някой сбърка спрямо тебе, веднага си представи какво е възприемал за добро или зло, та е сбъркал. Разбереш ли, ще го съжалиш и нито ще се удивиш, нито ще се разгневиш. Защото навярно и ти сам все още възприемаш за добро същото като него или нещо друго от този вид. Тогава е редно да го извиниш. Ако пък вече не приемаш подобни работи за добри или лоши, толкова по-лесно ще е да се отнесеш благос-клонно към допусналия грешка.“

–

„Изтрий въображението! Спри дърпането на конците! Очертай настоящето! Разбери какво се случва – било на тебе, било на друг! Раз-дели и разчлени дадения предмет на материално начало и оформяща причина! Мисли за последния си час! Сбърканото от някого остави там,

където е станала грешката!“

–

„За славата – виж мислите им, какви са – какво преследват и как-во избягват. И че както при дюните едни се наслагват върху други и покриват предишните, също и в живота предишното бива покрито от нанесеното върху него следващо.“

–

„Недей се присъединява към жалбите им и не се терзай!“

–

„Навсякъде и във всеки момент от тебе зависи, и да бъдеш дово-лен от настоящото стечение на обстоятелствата, изпълнен с почит към боговете, и да се отнасяш с хората, с които си в момента, съобразно справедливостта, и умело да следиш да не се промъкне в това, което си

представяш в момента, нещо непонятно.“

–

„Обичай единствено това, което ти се случва и което е вплетено в съдбата ти. Има ли нещо по-подходящо?“

–

„Копай навътре! Вътре е изборът на доброто и той може винаги да тече, стига само винаги да копаеш.“

–

„Изкуството на живота напомня повече изкуството на борбата, отколкото на танца, по това, че човек е готов да посрещне и да устои на удари, за които не знае предварително.“

–

„Гледай никога да не изпитваш към човекомразците това, което те изпитват към хората.“

–

„Съвършенството на нрава се проявява в това да прекарваш все-ки ден като последен и нито да роптаеш, нито да стоиш вцепенен, нито да се преструваш.“

–

„Смешно е да не бягаш от собствената си порочност, което е въз-можно, а да бягаш от порочността на другите, което е невъзможно.“

–

„Изправи ли се някой пред тебе, веднага се попитай: <<Какви възгледи за доброто и злото има този човек?>>“

–

„Помни, че както е грозно да се удивяваш, че смокинята дава смокини, така и че вселената донася неща, на които тя е носител. И за лекаря и кормчията е грозно да се удивяват, че еди-кой си е вдигнал температура или че е духнал насрещен вятър.“

–

„ Всичко е създадено за нещо – конят, лозята. Защо се учудваш? И слънцето, ще каже някой, също е създадено за нещо, и останалите бо-гове. Ти тогава за какво си създаден? За наслаждение? Прецени дали тази мисъл е допустима.“

–

„Предпочиташ не днес да си достоен, а утре да станеш.“

–

„И в сената, и с когото и да било говори сдържано и съвсем ясно. Да си служиш със здрава реч!“

–

„Получавай, без да се надуваш, и губи, без да ти тежи!“

–

„Виждал ли си някога отрязани ръка, крак или отсечена глава, които лежат отделно от останалото тяло? Така горе-долу постъпва със себе си човек, доколкото зависи от него, когато не приема случващото се и отцепва себе си или когато постъпва егоистично. Оказва се отхвърлен от естественото единство. По природа си създаден като негова част, а в момента си се отделил. Но е прекрасно, че можеш отново да се съе-диниш. На никоя друга част, веднъж отделила и отцепила се, богът не позволява наново да се събере. Помисли за това добро качество, с което е поел човека. Направил е да зависи от него както по начало да не се откъсва от цялото, така и в случай, че се откъсне, да може да се завръща и сраства, да заема наново мястото си на част.“

–

„Нека не те обърква мисълта за целия живот. Недей да се занима-ваш постоянно наум с това колко и какви трудности вероятно те очак-ват. Когато изпаднеш в някоя, тогава се питай: „Кое е непоносимото и нетърпимото в тази работа?“ Ще те е срам да признаеш. После си припомни, че нито бъдещето, нито отминалото ти тежат, а винаги настоя-щето. То се смалява съвсем, стига да ограничиш самото него и да уко-риш ума си, че не е в състояние да устои, след като е само толкова.“

–

„Не виждам в строежа на разумното същество добродетел, която да може да се опълчи срещу справедливостта.“

–

„Един се радва на едно, друг на друго.“

–

„Упорито преследващите бъдната слава не си дават сметка, че хората в бъдещето ще бъдат такива, каквито са в настоящето – отегчителни и също смъртни. Изобщо какво те засяга, ако произнасят името ти с такива звуци или имат такова мнение за тебе.“

–

„Помни, че ръководното начало става непобедимо, когато, концентрирано в себе си, му е достатъчно, че не прави каквото не желае, дори съпротивата му да е неразумна. Какво ли, когато преценката му за нещо е обмислена и разумно основана? Това прави свободния от страс-ти ум непристъпен като акропол. Защото човек не разполага с по-здраво укрепление, в което, намерил убежище, да бъде сигурен, че ще остане непревземаем за в бъдеще. Невежа е, който не е разбрал това, и нещаст-ник, който го е разбрал и не се е приютил.“

–

„Нито като вършиш нещо, го провлачвай, нито като разговаряш, набърквай всякакви неща, нито допускай мислите ти да блуждаят, нито душата ти да се свие напълно или да изскочи вън от себе си, нито да те погълнат житейските дела.“

–

„Който не знае за какво е създаден, не знае кой е (…).“

–

„Как ще прецениш човека, който не избягва ръкоплясканията на люде, които не знаят нито къде са, нито кои са?“

–

„Хората са се родили един за друг. Или ги научи на това, или ги понасяй.“

–

„Който не се отнася с безразличие към мъката и удоволствието, смъртта и живота, славата и безславието, безразлични за всеобщата природа, той очевидно постъпва неблагочестиво. “

–

„Който греши, спрямо себе си греши. Който постъпва несправедливо, спрямо себе си постъпва несправедливо и на себе си върши зло.“

–

„Често пъти постъпва несправедливо не само който върши нещо, но и който не върши нищо.“

–

„Изтрий въображаемата мисъл, спри влечението, угаси апетита. Нека ръководното ти начало да зависи само от себе си!“

–

„Труди се не като нещастник, нито за да предизвикаш състрада-ние или удивление. Желай единствено да се движиш и задържаш тъй, както изисква общественият разум.“

–

„Чуждата грешка е редно да се остави там, където е.“

–

„Всичко, което виждаш, скоро ще погине и наблюдавалите него-вата гибел, и те скоро ще погинат. След смъртта си и престарелият ще бъде сведен до същото, до което и сполетеният от ранна смърт.“

–

„Нужно е да гледаш и да вършиш всичко, така че належащата в момента работа да се осъществява, но същевременно да не спира занима-ването с всеобщото, като се пази и самочувствието, което човек получава от научното подхождане към всичко, самочувствие незабележимо, но не и скривано.“

–

„Има ли нужда от догадки, когато можеш да прецениш как тряб-ва да постъпиш?“

–

„Изобщо вече не става дума да обсъждаш какъв трябва да е достойният човек, а да си такъв човек.“

–

„Постоянно мисли, че всички неща и по-рано са били такива, каквито са сега. Мисли, че и в бъдеще ще са такива.“

–

„Скоро ще склопиш очи, някой ще те погребе, а после друг ще оплаче и него.“

–

„Никоя природа не стои по-долу от изкуството, защото изкуствата подражават на природата.“

–

„Презирайки се един друг, си угаждат един на друг и в желанието си да стоят по-високо един от друг, си отстъпват един на друг.“

–

„Който не разполага с една и винаги една и съща цел в живота си, той не може да бъде един, нито един и същ през целия си живот.“

–

„Колко смешен и странен е който се учудва на каквото и да е от нещата, случващи се в живота!“

–

„Щом не бива, не го върши. Щом не е вярно, не го казвай. Нека инициативата е твоя!“

art-twig.bg