На 17 март 180 г. край бреговете на Дунав във Виндобон (дн. Виена — б. а.). умира римският император и философ Марк Аврелий Антонин.Той спада към династията на Антонините и е последният от Петимата добри императори.
Марк Аврелий е запомнен най-вече със своето посвещаване на стоическата философия и с оставените от него философски записки.
art-twig.bg подбра двадесет любими цитата от Марк Аврелий Антонин:
1. „Където и да живеем, можем да живеем достойно.“
2. „Най-добрият начин да отмъстиш на врага си е да не приличаш на него.“
3. „Да доближаваш едно добро до друго толкова плътно, че между тях да не остане ни най-малка междина – това наричам да се наслаждаваш на живота.“
4. „Дори когато се отпускаш, бъди трезвен.“
5. „Ти си такъв, каквито са и мислите ти.“
6. „Навсякъде човек може да бъде себе си.“
7. „Душата добива цвета, в който са обагрени мислите.“
8. „Не падай духом; не успееш ли, започни пак.“
9. „Запомни това – много малко е необходимо, за да направиш живота си щастлив.“
10. „Несправедливостта не винаги е свързана с действие; често тя се състои именно в бездействие.“
11. „Изкуството на живота напомня повече изкуството на борбата, отколкото на танца, по това, че човек е готов да посрещне и да устои на удари, за които не знае предварително.“
12. „Върши всяка работа така, като че ли е последната ти работа в живота.“
13. „Ако нещо извън вас ви причинява страдание, болката не се дължи на него, а на вашата реакция. А нея вие имате силата да промените във всеки един момент.“
14. „Никъде другаде човек не се уединява по-спокойно и безгрижно тъй, както в своята душа.“
15. „Дори три хиляди години да живееш и десет хиляди по толкова, все пак не забравяй, че всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи. До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото. Настоящето за всички е еднакво и губеното е еднакво и това, което оставяме, изглежда толкова незначително. Защото човек не губи нито миналото, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма.“
16. „Да вземаме без заслепяване, да даряваме с лекота.“
17. „Когато станеш сутрин, помисли каква ценна привилегия е да си жив – да дишаш, да мислиш, да се радваш, да обичаш.“
18. „Никому не се случва нищо, което природата му не би понесла.“
19. „Нека делата ти бъдат такива, каквито би желал да си ги спомняш в края на живота си.“
20. „Погледни навътре в себе си. Там е изворът на доброто. И той няма да пресъхне, докато не спираш да копаеш.“
„Помни към колко незначителна част от материалната същност си причастен, какъв малък и нищожен отрязък от целостта на вечността ти е отделен, и каква дребна частица от всеобщата съдба си!“
––––
„Някой бърка нещо спрямо мене. Той да му мисли. Притежава собствено умонастроение, собствени действия. Аз притежавам сега това, което допуска да притежавам всеобщата природа, и върша каквото допуска да върша моята природа.“
––––
„Животът ти може да тече винаги щастливо, стига само да вървиш по добрия път и възгледите и действията ти да го следват. Душите на бога, на човека и на всяко разумно същество имат две общи качества — че не е възможно друг да им пречи и че при насочване на мисълта и действието им от правдата те се изпълват от доброто и така секват техните апетити.“
––––
„Когато принудата на обстоятелствата един вид те обърка и разстрои, влез веднага в себе си и не нарушавай повече от нужното хармонията. Така ще я овладееш – като влизаш постоянно в себе си.“
––––
„Както примерно можеш да си помислиш за печеното и за друго подобно ядене — това е труп на риба, а това на птица или прасе, и също за фалернското, че е сок от грозде, и за официалната дреха, че е овча вълна, боядисана с кръв на мида, и за това, което става в съвкуплението, че е търкане на черво и след известен спазъм изпускане на слуз. Та както тия мисли пронизват в самите неща и помагат да се види подробно и точно какво представляват, така трябва да се постъпва през целия живот и винаги, когато нещо смущава въображението, да се разголва и съзира неговата незначителност, да се премахват приказките, придали му значение. Защото важността е невероятен измамник. Когато си най-сигурен, че се занимаваш със сериозна работа, тогава най-вече биваш омаян и подведен.“
––––
„Ако някой ме убеди аргументирано, че мнението или действието ми са неправи, с радост ще ги променя. Защото търся истината, която никога никому не е навредила. Вреди си упорстващият в собствената заблуда и незнание.“
art-twig.bg
