„Бъди в мир със себе си“ и „Не излизай на сцената, ако няма какво да кажеш“ са първите две от прочутите десет заповеди на Крикор Азарян. Днес проф. Крикор Азарян (15.03.1934 – 14.12.2009) можеше да празнува 87 години, ако смъртта бе милостива към Таланта.
Потомък от две арменски преселнически семейства – едното от Пловдив, а другото от Сливен, Крикор се ражда и израства в Града на тепетата. Атмосферата на Стария Пловдив, детството и спомените си режисьорът побира в арменското „цаватар арнен“ (да ти взема болката), което изразява готовност за помощ – какво се е случило, нека да ти взема болката…
Той попада в театъра на 32 години. На 28 иска да стане актьор, но се оказва, че му е „минала възрастта“. И склонил да учи режисура. Така режисурата печели една от съвременните ни емблеми, но пък актьорската гилдия губи вероятно универсален талант. Който е общувал с него около сцената, е усетил една витална артистичност, струяща от произведението. Студентите му го боготворят. Колегите му се съобразяват с него.
Почти невъзможно е да се събере само в една дума цялата същност на личност като Крикор Азарян. Студентите му през годините обаче отдавна са го направили – за тях той е Професора. Обикновената университетска титла в случая е без значение. Защото „Професора“ не е звание, а отразява житейското призвание на режисьора. За всички, докоснали се до него и привлекли вниманието му, той остава Учителят, духовният баща.
„Професора“ не е единственото прозвище на Азарян. На другия полюс стои шеговитото Коко. Всъщност самият той обича да оприличава себе си на клоун – начин да се дистанцира от манията за важност: „На моите години като знам, че ме наричат Коко, сигурно ме смятат за някой клоун.“
„10-те Божи заповедеи“ на Коко Азарян….с тях той зарича учениците да са почтени към публиката и да не лъжат, „примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината“. „В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото“, категоричен е големият режисьор, който няма проблеми и да актьорства под прожекторите, но никога в реалността. Всеки божи ден в Академията той играе ролите на студентите си – изключително натурален, безумно смешен и фанатик в детайлите.
Един от тях, Ясен Пеянков, често го цитира: „Трябва да играете така, че китаецът, седнал на петия ред, да се върне вкъщи и да разкаже цялата пиеса на жена си, без да знае и дума български“. Неслучайно последните репетиции в живота на Азарян – за „Вишнева градина“ в Народния – остават в историята на българския „Бродуей“ като отделна, макар и много тъжна глава.
Тогава всички актьори бяха с тефтери, за да записват. Тогава никой не искаше дори да си помисли, но подсъзнателно беше наясно – Коко си тръгваше. Самият той седеше на режисьорския си ред – в шуба, защото непрекъснато му беше студено – и изричаше онези мъдрости, които спохождат уникалния като него човек на прага между Тукашното и Отвъдното.
А това са „10-те закона Крикор Азарян”, записани в дневника му, пазен от актьора Чочо Попйорданов и извадени на бял свят след неговата също така ненавременна смърт:
1. Бъди в мир със себе си.
2. На сцената не излизай, ако няма какво да кажеш.
3. Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност.
4. На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа.
5. Тази игра става с взаимна любов и вяра. Колкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти, емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи.
6. Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи.
7. На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист.
8. Не ти си важен, важно е това, което правиш.
9. Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията.
10. Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата.
Точно тези умения го извисяват неговите очи, защото на зрителят му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне.
Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: „Че това и аз го мога”.
art-twig.bg
