Connect with us

БулевАРТ

България загуби поета Ивайло Балабанов: Кажете ми къде е свободата от синята ни ноемврийска есен?

Публикувана

на

На връх Илинден България загуби големия поет Ивайло Балабанов.“Небесният гурбетчия“, когото мнозина определяха за съвременния Вапцаров остана завинаги на 76 години. Поклонението ще е утре в православния храм „Преображение Господне“ в Ивайловград в 9:00 часа.

Ивайло Балабанов е роден през 1945 година в село Хухла, Ивайловградско. Той е почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград.  Считан е за един от най-добрите съвременни поети, а творбите му ще остваят трайна диря в българската литература.

Ивайло е носител е на десетки награди, призове и литературни отличия. За изключителните му заслуги в областта на културата и изкуството бе награден с орден „Св.св.Кирил и Методий“ през 2020 година.

Поклон пред паметта му!

 

Българско стихотворение

Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която няма прокопсия….
Великите й царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвеста пияна,
а ореолите – алъш-вериши
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакави си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши…
Защо е с тях? Защо не е с народа?
момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне – като в турско време,
„Къде си, вярна ти, любов народна?“

ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ

Каква жена! За миг я зърнеш и ток те удря в слабините.
На сватбата й попът селски три пъти падаше в несвяст.
Мъжете подир тази сватба си понамразиха жените
и до един се поболяха от дяволски мерак и страст.
Жените първи я чумосаха и от жена тя стана кучка.
За нея сториха магия от вълча кост и жълт конец.
Подхвърлиха змия изкормена в дома й, а след тази случка
набиха болния й мъж и го нарекоха скопец.
Не се роди у тях дете след сватбената им година
и селото им върза люлка, изплетена от зла мълва,
че пей не струва, щом е ялова… Мъжът й скоро се помина
и тя, сирак от край незнаен, остана в къщата сама.
Тогава почнаха хвалбите във кръчмата, след три мастики:
„Ах, тази блудница! Ах, тези гърди с къпинови зърна…!”
Тъй нощ след нощ мъжете селски – все донжуановци велики,
един след друг, и ред по ред, преспаха с блудната жена.
Като кокиче сред бодили, между възхита и омраза
живя жената с гнусна слава, разнасяна на шир и длъж,
и днес внезапно се помина… При следствието се оказа,
че тя е девствена, че даже не е докосвана от мъж.

Ивайло Балабанов

Advertisement

Facebook

Календар

октомври 2021
ПВСЧПСН
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031