Арабският Шон Конъри – Омар Шериф (ГАЛЕРИЯ)

Някои го наричат „арабския Шон Конъри“. Известен е като плейбой, но той отрича тази слава. Жени се само веднъж.

Роден  на днешната дата 10 април през 1932 г., син на търговец на скъпо дърво, родом от Ливан, израснал в заможните среди в Александрия, християнин католик, в действителност той се казва Мишел Шалхуб. Завършил математика в Университета в Кайро, той учи драматично изкуство в Лондон, където майка му го изпраща и където той, хранейки се лошо, губи излишните си килограми. При завръщането си в страната, слабо и хубаво момче, с карамелена кожа и огнен поглед, толкова беден, че трябва да иска пари от родителите си, за да кани приятелките си на вечеря, той се установява в Александрия.

Омар Шериф

Атмосферата остава колониална. Англичани, французи, гърци и ливанци образуват най-космополитната египетска общност. Освен арабски, Мишел говори френски, английски, италиански, гръцки и турски. Забелязва го режисьорът Юсеф Шахин. Който през 1954-та, когато той е 22-годишен, го превръща в звезда във филма си “Небето над ада”.

Омар Шериф

За една нощ Омар Шариф става световна звезда

В Египет, където през 1954 г. се прекръства на Омар, за да не разберат родителите му, че е актьор, младият мъж прави чудеса пред обектива, играейки гладко избръснати и спретнати герои. На снимачната площадка на “Небето над ада” и извън нея той се влюбва лудо в партньорката си, с която се снима още в четири филма, Фатен Хамама, другата звезда на Шахин, която е много по-известна от него. По време на една сцена с целувка, докато тя все още не е целувана на екрана, той изведнъж привлича вниманието на публиката. Омар й предлага брак. За сватбата той се отказва от католицизма и става мюсюлманин. Синът им Тарик (който ще играе младежът Живаго) се ражда през 1957 г. С всеки следващ филм Омар става любимият актьор на зрителките в Египет и в арабския свят. Двамата с жена му се превръщат в митична двойка в ориенталското кино, карайки сантименталните тълпи да мечтаят до полуда.

През 1958 г., в Goha le simple, в Тунис, той си партнира със съвсем младата Клаудия Кардинале, с която ще останат близки през целия си живот. Когато холивудската компания “Колумбия” идва в Близкия Изток, за да снима “Лорънс Арабски”, Омар напуска Египет и заминава към снимачната площадка с надеждата да получи роля. Дейвид Лийн го забелязва и веднага го наема.

Омар Шериф

Когато излиза “Лорънс Арабски”, за една нощ Омар Шариф се превръща в световна звезда. Оттогава филмите и жените ще падат в краката му. Със златен седемгодишен договор с холивудските студия, той спира да работи в Египет и продължава с “Падането на Римската империя”, сниман в Испания. Асирийски цар, женен за София Лорен, той е въздействащ, дори и да носи робата, с която Женевиев Паж играе в “Сид”. Продължава като баски свещеник в “Дойде денят на отмъщението”, сниман в Пиренеите, и като югославски патриот в “Жълтият ролсройс”. В него играе с Ингрид Бергман, по-възрастна със 17 години. На фона на Балканите, двамата се поддават на внезапното желание и преживяват любовна авантюра. Без бъдеще.

Омар Шериф

Напускайки официално родината и родното си кино, той решава да се раздели с Фатен. Двамата се развеждат по взаимно съгласие. “Усещах, разказва той, че ще измамя жена си, знаех, че няма да мога да остана верен на някой, когото дълбоко обичах”. Съвсем тихо, без да вдигат шум, двамата се разделят, без да се карат. И ще останат приятели. Всеки от тях ще каже, че никога не е обичал другиго повече. Свободен, той ще бъде преследван от момичетата. Лийн се обажда тогава на претрупания с работа Омар, за да му предложи да играе Живаго, руски лекар и поет, въвлечен в снежна мелодрама, продуцирана от Карло Понти, под звуците на меланхолична балалайка. Филмът му носи признанието на изключителен актьор. С физиката му на латински съблазнител а ла Рудолф Валентино, нежният като мед глас, замечтан вид, черни като въглен мигли и вежди, средиземноморски чар, той разхожда в пейзажа от онова време един изключително екзотичен персонаж.

Става известен в родината си, създава продуцентска фирма, не закъснява и интересът на европейската и щатска киноиндустрия. Ролята му в „Лорънс Арабски“ налага статуса му на звезда. Друга от легендарните му роли е в „Доктор Живаго“. Снимал е над 60 филма.

За 20 г. той играе последователно както Че Гевара, така и австрийския ерцхерцог Рудолф Хабсбургски, син на Сиси (“Майерлинг”), флорентински принц от Ренесанса, както и влюбен римски адвокат, тиролски учител от Средновековието, както и бандит от Далечния Запад в търсене на съкровище (“Златото на МакКена”), гръцки полицай, погребан под тонове жито (“Обирниците”), както и афганистански водач, яздещ без седло (“Конниците”), капитан Немо, както и цар Николай II, Чингиз Хан или пък турски бакалин и философ (“Господин Ибрахим и цветята на Корана”). 70 космополитни герои го следват като свита навсякъде по света.

Омар Шериф

Той не се установава в Меката на киното, пълна с необразовани събратя, които не знаят къде се намира Египет. Омар не ги мрази, но няма за какво да говори с тях и не се интересува от безкрайните им “професионални” приказки. Впрочем той не разбира Америка. Никъде няма постоянно жителство, живее на хотел и преминава от един палас в друг, пребивавайки за последно във “Фуке’с Бариер”, после в “Даниел”, близо до Шанз-Елизе.

След като е станал известен, както сам изтъква, “благодарение на един филм, дълъг три часа и четиридесет минути, в който мъжете прекарват времето си да яздят едногърби камили, без да срещнат и една жена”, Омар среща много жени, които изпълват живота му.

На един фестивал в Ливан той среща бляскавата Анет Стройберг, бивша на Роже Вадим, която завладява и отвежда в Лос Анджелис. По време на снимките на “Забавно момиче” през 1968 г. той има гореща авантюра с Барбра Стрейзънд, неговата партньорка. Фактът, че тя е еврейка му коства сериозни заплахи, че ще загуби египетското си гражданство. В крайна сметка го запазва, но губи Барбра.

Умира на 10 юли 2015 г. от инфаркт в Кайро, Египет

twig.bg