Гангстер, полицай, Жан Валжан или Мегре – императорът на френското кино (Галерия)

Великият Жан Габен се ражда на  този свят на днешната дата през 1904 година в предградието на Париж Ньой-сюр-Сен.

Белодробно заболяване, предизвикало сърдечни усложнения, прекъсва живота на една от легендите на френското и световното кино. Прахът на двукратния носител на наградата „Сезар“ и офицер от Ордена на почетния легион, е хвърлен в морето от кораба „Ла троа“ на 19 ноември 1976-та в присъствието на Ален Делон. Дъщерята Флоранс пуска букет гергини. А за публиката остават „Кеят на мъглите“, „Великата илюзия“, „Двама мъже в града“, „Котката“, „Сицилианският клан“. От 50-те години на миналия век до последния си филм Габен се превръща във френския киноимператор . Син на актьор, който трудно си вадел хляба, и на певица, отказала се от амбициите си, Жан-Алексис Монкорже трябвало още в детството си да търпи несгодите на семейството. Затова характерът му се оформя доста тежък. Освен всичко друго изпитва досада от баща си.

„Бях обратното на измъчвано хлапе, защото ме оставяха да правя каквото си искам. Липсваше ми известна нежност, внимание или привързаност от страна на родителите ми“, признава Жан, който след години приема името Габен, с което татко му се подвизава по афишите. Роден и отгледан в работнически квартал от сестра си Мадлен, той расте сам, непокорен в училище и оставящ въображението си да блуждае. Няма афинитет към учението и затова на 14 напуска класната стая.

Смъртта на майка му и Първата световна война отвеждат Жан и баща му в Париж. След трудното детство зад кулисите на долнопробни салони двамата се скарват, защото родителят виждал в сина си продължител на актьорската династия. А момчето започва работа – строи пътища, лее стомана, продава автомобили. Но накрая кръвта си казва думата и след семейно помирение бащата урежда сина си като статист във „Фоли Бержер“.

В един от спектаклите изпълнява скромна песничка, приета добре от зрителите, а през 1927 г. е вече на турне в Южна Америка с незначителни роли.

„Не бих имал куража да живуркам, упражнявайки професията на моя баща. Казах си: Или ще стигнеш до нещо интересно много бързо, или ще се откажеш“, казва по-късно актьорът. По това време обаче все пак свиква с новата си работа, която му оставя свободно време и се оказва по-доходоносна, отколкото работническата заплата. Възползва се от нея, за да се влюби страстно в една танцьорка – Габи Басе. Жени се за нея през 1925-та. Бракът обаче трае само пет години.

„Жан беше нежен – не беше лош, нито циничен. Но той, който беше толкова сдържан, проявяваше истинска дързост с момичетата“, разказва тя.

На кастинг за актьори съдбата му се усмихва – в залата присъства звездата на мюзикхола „Мулен Руж“ Мистингет. Тя го привлича и през 1929-та името на амбициозния младеж вече става известно. Неусетно се утвърждава като добър актьор. Идват и първите предложения в киното. „Всеки с късмета си“ (1931) на Жак Турние логично е оперета, а в „Парижки развлечения“ (1931) на Аугусто Дженина вече получава драматична изява.Все още е скован и непохватен ,а мимиката му е вдървена. Но това с годините ще стане негова запазена марка. „Дадох си сметка, че колкото по-неподвижни бяха чертите ми, толкова по-истински изглеждах. Сглобяването на плановете при монтажа правеше по-ясни чувствата, които внушавах, без да ги преувеличава“, споделя той.

После ще дойде срещата с големия Жулиен Дювивие, с когото ще снима 5 филма. Започват от „Голгота“ (1934), в който е Пилат Понтийски и „Бандера“ (1935), където е Пиер Жилет. Ще играе свои съвременници, ще набляга на привлекателните черти на героите си, които ще ги правят близки и интересни за публиката. Триумфът идва със „Славната компания“ (1936) , в който е работникът от парижките покрайнини Жан. Но човекът, който прави истинския Габен, е Жан Реноар. По световните екрани вече се появява човекът-скала, силният и търпелив самотник, който се пренася в жертва на зрителите. Габен приема похвалите като нещо задължително. Когато прочитал нещо не добро за себе си, помръквал и изкарвал гнева си върху близките си. Да критикува Габен имал право само един човек – Жан Реноар. Понякога е злонамерен към Бриджит Бардо, която го забавлява, но е внимателен до любов партньор със Симон Синьоре, на която се възхищава. През 1933 г. Габен се жени за втори път – за Сюзан Маргьорит Жана Мошен, с която се развежда 6 години по-късно. От нея има две деца.

По време на снимките на „Буксири“ през 1939-та той започва страстна и краткотрайна връзка с Мишел Морган. „Всичко в него беше чисто, със същата непринуденост в поведението, както и в ролите си“, казва звездата. Втората световна почва и той е мобилизиран, но отказва да ухажва режима във Виши и емигрира в САЩ, където го оценяват по достойнство, наричайки го „френският Спенсър Трейси“. В Холивуд открива Морган и някои други французойки. Съблазнява Джинджър Роджърс, преди да завладее Марлене Дитрих. „Синият ангел“ доверява: „Изгубил ориентири, Габен се хвана за мен като сирак за майка осиновителка, а аз бях очарована да се правя на негова майка. Тогава тя е над 40. Със съпруга, германския режисьор Рудолф Зибеси, отдавна поддържа само дружески отношения. Официално все още са мъж и жена, но двамата водят съвсем свободен начин на живот. Дитрих помага на Жан да се устрои в Лос Анджелис. Французинът е покорен още в мига, в който я чува по телефона. Характерният глас на Марлен винаги е бил сред неотразимите й оръжия за съблазняване. Учудващо е как грубоватият и не особено красив френски актьор, когото недолюбват в Холивуд, се превръща в идеал за тази изтънчена актриса. Но за нея това се оказва голямата любов, която носи до края на бурния живот. До този силен човек своенравната мъжемелачка се превръща за всеобща изненада на всички в покорна домакиня. Тя, която е привикнала да бъде в центъра на шумни компании, наема малка къща, където се опитва да усвои тайните на френското кулинарно изкуство. Научава се да говори с акцента на Габен, възприема навиците му и почти забравя за киното. От снимачните площадки често изпращат хора да я търсят, които я откриват в кухнята с готварска книга в ръце. Марлен е буквално обсебена от желанието да направи по-приятно пребиваването на своя любим в Америка. Но не всичко в отношенията им е толкова идилично. Габен, който бил доста ревнив, често в пристъп на ярост си позволява да я удря, заплашвайки я, че ще я напусне. В края на краищата той решава да замине на фронта, постъпвайки през 1943 г. като танкист в армията на генерал Де Гол. Не го спира дори и новината за бременността на Марлен. Тогава Дитрих прави аборт, анулира холивудските си контракти, разпродава част от имуществото си, за да обезпечи официалното си семейство. И заминава за Европа с трупа фронтови артисти.

След десанта в Нормандия през 1944 г. Габен участва в освобождението на Париж. Журналистите заснемат трогателната сцена, когато Дитрих нетърпеливо го чака сред тълпата и при появата на Жан Габен, който влиза в Париж на танк, неудържимо се хвърля в прегръдките му. Голямата им любов е пословична, но след поредица от сцени и раздели Габен скъсва с нея завинаги. След войната Марлен Дитрих се завръща в Ню Йорк, където я очаква законният й съпруг, а Габен остава в родината си.

Жан Габен за известно време забравя киното. Участва в Съпротивата, служи във флота, съпровождайки транспортни кораби, дори и в Русия, и получава два ордена. Но и киното се отнася с известна неблагодарност към него. Намират го за преждевременно остарял с побелелите му коси и изпити черти. Габен си дава сметка за това, става по-взискателен и по-нетърпелив отпреди и се завръща с филма „Вратата на нощта“. Играе и в театъра – „Жаждата“. И най-сетне открива жената, която е чакал. Доминик Фурние е манекенка при „Ланвен“ и двамата стават семейство през 1949-та. С нея легендата прекарва остатъка от живота си и има три деца – дъщерите Флоранс и Валери и сина Матиас. Габен, който вече получава най-големите хонорари в бранша, си купува имението „Ла Пишониер“ в Нормандия. 50-те му години са най-плодотворният му период. Гангстер, полицай, Жан Валжан или Мегре

той е още барон, работник, селянин и ресторантьор – преди да изиграе двете си най-хубави роли под режисурата на Отан-Лара: на художник анархист в „Преминаване през Париж“ (1956) и на адвокат във „В случай на нещастие“ (1958). Той рисува картини, дори отново пропява на стари години и записва популярни шансони като „Сега зная“ (1975), в които е удоволствие да се слуша изключителния му боботещ тембър.Жан Габен казваше: „Момчета като Делон, Белмондо и Депардийо имат голям талант. Те вече изиграха и могат още да играят персонажи като тези, които аз съм играл, но тяхното родство с мен спира дотук.“ Все пак днес във Франция смятат Жерар Депардийо, на когото той дава път в „Комисарят убиец“ и „Делото Доменичи (1973), за наследник на неговия актьорски натюрел. На три пъти Жан Габен е номер едно, оставяйки зад себе си Белмондо с 30 на сто зрителско одобрение.

art-twig.bg