Tой е един от най-големите актьори на Холивуд, роден в Мексико и жител на света, ексцентричен до последен дъх… Антъни Куин -легенда за Холивуд. Звездата остави зад гърба си над 130 филма, 13 деца, безброй авантюри и славата на един от най-големите актьори на световното кино в продължение на над 40 години. За своите почитатели обаче той винаги ще си остане Зорба гъркът от незабравимия едноименен филм от 1964 г. на режисьора Михалис Какоянис.
Антъни Рудолф Оахака Куин е роден на днешната дата 21 април 1915 г. в мексиканския град Чихуахуа. Майка му Мануела, наследничка на ацтеките, прекосила границата с Тексас още когато Антъни бил малко дете, а скоро към тях се присъединил и баща му Франсиско, мексиканец от ирландски произход. След няколко години из фермите в Калифорния семейството се установило в Лос Анжелос. Там Франсиско започнал работа като сценичен работник в развиващата се киноиндустрия, преди да загине при автомобилна катастрофа още докато Антъни бил малко момче.
Принуден да работи от малък, Антъни сменя няколко професии – лъска обувки по улиците на Лос Анжелос, бере плодове, работи в строителството, свири за проповедите на виден евангелист, дори в продължение на 2 години и 16 срещи е професионален боксьор. За кратко се опитва да стане свещеник и архитект, като взема уроци при прочутия Франк Лойд Райт, но хъсът му към живота го отвежда на сцената, за да остане там в продължение на шест десетилетия.
Първата си роля изиграва едва 21-годишен в пиесата на Мей Уест „Чисти легла“. Героят му е базиран върху живота на легендарния Джон Баримор и когато той вижда пиесата, е така впечатлен, че веднага подава ръка на Антъни и го вкарва в кръга на холивудските актьори, актриси и писатели. „Мисля, че имах късмет“, споделя по този повод актьорът години по-късно. „Бях роден с много малко талант, но със силна воля за изява и именно тази воля ме изведе на върха.“
Дебютът на Антъни Куин в киното е през 1936 г., когато играе затворник в роля без реплики във филма „Амнистия“. Същата година се проявява и като шайенски боец във филма на Сесил Б. Демил „Човекът от равнината“. През 30-те и 40-те години той играе в десетки филми ролите на престъпници или отритнати от обществото етнически елементи, които според кинокритици „биха били срам за всеки бял актьор по това време“. Не и за Антъни, в чиито вени тече смесена индианско-мексиканско-ирландска кръв.
За Холивуд тази смесица е идеална и през годините той се превъплъщава в какви ли не персонажи. Антъни Куин играе филипински войник („Обратно в Батаан“), либийски бунтовник в „(Лъвът на пустинята“), испански матадор в („Кръв и пясък“), различни северноамерикански индианци, включително и този, продал Манхатън на холандците („А сега къде да отидем?“), китайски войник („Китайско небе“), алжирски селянин („Изгубената част“), баски планински водач („Прекосяването“), колумбийски бандит („Висок риск“), десетки италианци и американо-италианци. Въпреки успеха и славата си той не се отказва от подобни екзотични роли, но героите му стават поне по-благородни – Ескимо в The Savage Innocents и руският свещеник в „Обувките на рибаря“. Сред любимите герои на Куин са и известни исторически фигури. Незабравими ще останат превъплъщенията му като индианския вожд Лудия кон, шейх Ауда Абу Таи („Лорънс Арабски“), Аристотел Онасис („Гръцкият магнат“), Атила („Атила“).
Най-успешни за кариерата на Антъни Куин бяха 50-те и 60-те години. От този период датира неговия любим филм „Реквием за един боксьор“, в който той играе с истинско вживяване ролята на аржентинския боксьор тежка категория Примо Карнера. От началото на 50-те пък датират двата филма, за ролите си в които получава оскари за поддържаща роля – „Вива Сапата“ (1952 г.) на Елия Казан и „Жажда за живот“ (1956 г.) на Винсенте Минели, в който като Пол Гоген партнира на Кърк Дъглас в ролята на Винсент ван Гог. През 1954 г. пък е харесан от младия тогава италиански режисьор Федерико Фелини за ролята на бруталния шеф на пътуващ театър в „Пътят“, за която получава награда на фестивала във Венеция.
Парадоксално на пръв поглед, Антъни Куин не успява да получи „Оскар“ за главна роля, макар и да е номиниран двукратно в тази категория. В борбата за ценната статуетка през 1964 г. „Зорба гъркът“ е победен от Рекс Харисън в „Моята прекрасна лейди“. Първият обаче остава в сърцата на всички любители на истинското кино, а вторият – само в енциклопедиите.
Личният живот на актьора е не по-малко колоритен от филмите му. Злите езици говорят (с искрена завист), че през леглото му са минали всички големи актриси на Холивуд от края на 30-те до 70-те години. През това време Антъни два пъти се жени, два пъти се развежда, създава 13 деца от 5 жени, а за последно влиза в клюкарските рубрики на 78-годишна възраст, когато бившата му секретарка (тогава 35-годишна) обяви, че е бременна от него.
Брачният му живот започва със скандал. През 1937 г. той се жени за Кетрин Демил, осиновена дъщеря на прочутия режисъор, но бракът е на път да приключи през първата брачна нощ, когато мачото Антъни открива, че невестата му не е девствена. Шокът от това откритие е описан в автобиографичната книга на актьора One Man Tango, написана през 1995 г. Все пак Антъни остава заедно с Кетрин чак до 60-те години, а от брака им се раждат 5 деца. През 1961 г. по време на снимките на филма „Бараба“ в Италия Антъни среща Йоланда Адолори, дизайнер на костюми, с която завързва любовна връзка и тя му ражда още две деца. Двамата се женят през 1966 г., когато тя е бременна за трети път. В интервю от 80-те години актьорът обобщава, че „мъжете днес са направо загубени с тази женска свобода. Да бъдеш мъж е отговорност. Аз олицетворявам тази отговорност.“
