Повечето от нас го познават като авторът на вечната класика „Закуска в Тифани“. Труман Капоти е един от най-големите американски писатели и журналисти. Известен с острия си, откровен и проникновен стил и умението да говори с хората и да изтръгва най-съкровените им тайни, Капоти се превръща в сърцевед и циник. Един човек, който е видял истината за хората в очите.
На днешния ден, 25 август, през 1984 година в Лос Анджелис умира един от най-успешните представители на съвременната американска литература. Нека надникнем в главата на автора на „Хладнокръвно“ и „Закуска в Тифани“ с помощта на собствените му думи. Те са едновременно невероятно цинични и болезнено чувствителни. Комбинация, възможна сякаш единствено в странния свят на Капоти.
* * *
Рядко обичаме онези, на които няма за какво да завиждаме.
Едно от многото чудеса на света е да наблюдаваш любимия си, докато спи. Тъй като той не вижда, че го гледаш, може за няколко секунди да държиш сърцето му в ръцете си.
В по-голямата си част животът е толкова скучен! Сменяме марката цигари, жилището си, вестника, в който пишем, влюбваме се и губим любовта – това са нашите начини лекомислено и сериозно да възстанем срещу небивалата скука на всекидневието.
Аз лично вярвам в ножиците повече, отколкото в молива.
Животът е средно добра пиеса със зле написано трето действие.
Това не е написано, това е напечатано на машина. (За Джек Керуак)
Тъй като истината е несъществуваща, тя не може да бъде нищо друго, освен илюзия — обаче илюзията, този страничен продукт на разбулващото майсторство, може да достигне върхове, доста близки до недвижимия връх на Съвършената истина.
Провалът е подправката, която придава вкус на успеха.
Обичам да говоря по телевизията неща, за които не си струва да се пише.
За всяка година, прекарана в Калифорния, губиш по една точка от коефициента си за интелигентност.
Най-много сълзи се проливат от сбъднатите мечти. Истинският гняв, като истинското уиски, има нужда от дълга ферментация.
“Когато Бог ти даде дарба, той ти дава и камшик. Този камшик е предназначен единствено за самобичуване. Отначало беше много забавно. Престана да бъде забавно, когато открих разликата между хубавото и лошото писане. А след това направих и едно още по-плашещо откритие: този път открих разликата между доброто писане и истинското изкуство. Неуловима, но безжалостна разлика! И тогава бичът се стовари!”
В това признание на Труман Капоти се съдържа цялата драма на всеки човек, станал част от света на дарените. Дарените с особена чувствителност. Дарените с известен талант. Някои намират Капоти за луд. Други го считат за гениален. Във всеки случай той е една екстраординерна личност, която умее да произвежда впечатление. Казват, че през 60-те само двама писатели могат да бъдат разпознати от американците на улицата и това са Ърнест Хемингуей и Труман Капоти. Всъщност Капоти е човек, който търси централно внимание, той обича да е обграден от известни хора и в този контекст на славата би искал да бъде и велик писател. „Винаги съм знаел, че искам да бъда писател, а също така, че искам да бъда богат и знаменит!” – казва Труман.
art-twig.bg
