COVID 19: Като в началото/Недялко Йорданов/

Колко сме кротки… Колко сме тихи… Няма ни вик, нито смях…
Празните улици… Пълните чанти… Ето… Наистина – страх.

Дълго не вярвахме… Не е възможно… Всичко сега настрана…
Стойте по къщите… Почна и тука… Тази коварна война.

Плаче Италия… Адът на Данте… Тръпне Европа… Кошмар!
Сякаш сънуваме… Страшното идвало… Господи, колко съм стар!

Колко съм глупав навярно… Не вярвам… И си излизам навън…
Ето, все пак не е всичко замряло… Чувам трамвайния звън…

Кестенът вече съвсем е напъпил… Птички над него цвърчат.
Ето… Момчето си взе тротинетка… Нищо, че ще го глобят.

Три пъти дневно – жестоки статистики… Няма надежда за край.
Търсят лекарство… Къде е? В Америка? По-вероятно в Китай.

Сякаш се сбъдва онази илюзия… Човек за човека е брат!
Никога, никога не се е случвало… Заедно… Целият свят…

Влязъл съм вече в опасната възраст… Връщане няма от там…
Но ми се иска да доживея… Искам за Утре да знам…

Може би вече ще станем разумни… Може би даже добри…
Точно такива каквито в началото Някой ни сътвори.

23 март 2020г.
9 ч. сутринта,

Недялко Йорданов