100 години от рождението на Блага Димитрова: Диря остава, когато се върви по неотъпкано…

Навършват се 100 години от рождението на Блага Димитрова.

Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!“

Това е едно от завещанията на Блага Димитрова – изключително талантливата българска поетеса, чиито творби се отличават с необичайна дълбочина на прозренията и докосват читателя все така силно, десетилетия след като са написани.

Деликатната Блага Димитрова остава един от най-обичаните автори на нашето време, личност, безспорно обогатила българската литература. През май 2015 г. се навършиха 12 години откакто се разделихме с нея. Авторката на „Лавина“ (1971) и „Лице“ (1981), литературен критик и вицепрезидент на България между януари 1992 г. и юли 1993 г..ще бъде завинаги помнена с деликатната й поезия, размислите й за същността на жената и мъжа, за мястото на човека в потока на живота, приноса му и за любовта.

Закъсняла пратка

Получих ненадейно пратка книги,
поръчана отдавна и забравена –
къде да дяна тоя тежък куп:
„История на древните религии“.
Да, някога в какво не се увличах,
но вече търся простите неща.

И колко е останало от мене?
Какво е аз съм, аз бях, аз не съм?
На практика се мъдри мойто име
и точният адрес, ала лицето
отдавна вече е заминало оттук
и новия адрес не си е дало.

Да пусна тия книги „До поискване“,
то няма никога да се яви,
при все че те му бяха много нужни.
Приемникът му, тоест аз сега,
едва ли имам с него нещо общо.
Поне. Почти. Съвсем. Или. Освен.

Това, което аз сега наричам,
не вярва в туй, в което аз преди,
дори все повече не го разбира
и спорът между двете не спори –
нас времето като стена разделя.
Кое е впрочем истинското аз?

И само в глуха привечер понякога,
когато съм оставила открехната
вратата между мрак и светлина,
през там се впъхва като запечатан плик
едно необяснимо безпокойство,
познато от детинството ми още
и тлеещо през целия живот.

Внезапен полъх може би извътре
от изподкоренното аз.

Бяхме най-близки

Искаш с теб да останем добри познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти –
да се здрависват едва?

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни –
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни –
дружески да си мълвят?

Не, ний не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най-близки… Затова отсега нататък
ще сме най-чужди в света.

1959

Да си припомним за нея с ценни цитати от нейното творчество. 

***

„Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква тайна, гъста наслада се крие в това безмълвие, всеки мъж сам си знае. Може би това е ревнивото чувство на собственик, който не допуща да сподели любимата с друг? Може би това е израз на закрила и нежност към жената? Може би това е стеснението, което в любовния миг е било изтласкано от страстта, за да нахлуе след това с по-голяма сила? А може би това е мъжкият инстинкт да спечели жената завинаги: защото само мълчаливият, дискретен мъж е истински мъж в очите на една жена.

***

„Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, НИКОЙ не може да те изскубне от живота му.“

***

„Вечер угасне електричеството. Обгърне ме благодетелна тъмнина. Все едно че съм сама. Никой не ме вижда. Дори мога да плача. Какво блаженство! Да плачеш, без да те питат защо плачеш, без да те утешават. Но за такова щастие се изисква тренировка: да плачеш, без да издадеш никакъв звук, и да си готов да отговориш на внезапен въпрос с най-невинен глас: „Четката е на етажерката!“

***

„Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?“

***

“На човека е нужно това, което не му е нужно!”

***

“Загиваме, спасени от най-голямата самота на земните същества — да умираш сам.”

***

“Най-мъчното, почти невъзможно за човека: да се задържи на веднъж завладения връх и да продължи нагоре. Колцина такива познаваш?”

***

„Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер… как бие с учестения ти пулс.“

***

“Колкото повече търсиш единствения, толкова по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от много вярност към единствения ставаш невярна на мнозина. От постоянство в мечтата си ставаш непостоянна в живота.”

***

“Трябва да се научиш да се браниш от стръмното! Гледаш: скала, препречена пред тебе, и спираш. А не знаеш, че скалата е също път. И то най-прекият и най-щедрият – ще те възнагради за усилието с най-красивата гледка, невидена от никого!”

***

“Изведнъж присъствието му запълва нищото и го превръща във всичко.”

***

“Да не предприемаш нещо в любовта е най-изразителното действие за този, който разбира.”

***

„Ентусиазираните често провалят работите.“

***

„Женската усмивка има сила на удар, особено ако е придружена от ласкателство…“

***

„Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си.“

***

„Мъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението. Но при сближаването на двамата може би се получава истинското време, пълното: мъжът ме кара да усетя мига, а аз го заставям да се влее в продължението на мига. Само двама, мъж и жена, които се обичат, могат да почувствуват времето в неговата мигновеност и продължителност.“

***

„Няма по-деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява!“

***

„Страхът от съперницата е като страхът от смъртта. Единственият начин да превъзмогнеш тоя страх е да приемеш и двете като неизбежност. Да погледнеш право в очите на другата и да знаеш, че тия очи могат да ти отнемат неговия поглед завинаги. Това е все едно да имаш сила да погледнеш смъртта в очите.“

art-twig.bg