На 20 септември през 1917 г. е издигната кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература. Той е номиниран от професор Иван Шишманов.
За жалост, българските нрави осуетяват възможността народният поет да получи това международно признание.
На 20 септември 1916 г. проф. Иван Шишманов / б.а. някои твърдят, че идеята е била на тогавашния председател на БАН – Иван Гешов/, издига кандидатурата на Вазов за Нобелова награда за литература за 1917-а година.
Писателят вече е бил популярен с романа си „Под игото“ в някои европейски страни като Швеция, в която романът му е бил преведен още през 1895 г. от д-р Алфред Йенсен. Нещо повече, Вазов е бил добре познат в света. За това свидетелства фактът, че през 1912 г. го приемат за член на Нобеловия комитет.
Какво е попречило кандидатурата му за 2017-а да се увенчае с наградата за литература?
– Според спомените на много литературоведи от онова време, основна причина за това било враждебното отношение на т.нар. Кръг „Мисъл“ към Иван Вазов.
Мисията, която Нобеловият комитет праща в България, за да проучи отношението към личността на народния поет, се разколебала, след като изслушала критиките на членовете на Кръга.
Вазов не получава наградата. С нея е увенчан някой си Карл Густаф Вернер фон Хейденстам, шведски писател и поет, член на Шведската академия от 1912 г., един от ярките примери за неудачните избори на Нобеловия комитет.
Самият преводач Йенсен бил много близък с Пенчо Славейков, считан за доайен на Кръга „Мисъл“, и от него бил слушал доста критики за Вазов. Всъщност, Славейков в лично качество е нямало как да повлияе на кандидатурата, издигната за наградите през 1917-а, защото по онова време не е жив. Славейков-син умира през 1912-а година.
Говори се, обаче, че останалите членове на Кръга са се изказали негативно по отношение на Вазов пред мисионерите на Нобеловия комитет у нас. Или поне така се предполага. Що се отнася до Славейковите, то и бащата – Петко Р. Славейков не харесвал Вазов и постоянно пишел срещу него в издавания от него вестник „Търновска конституция“. Там може да се прочете, че Вазов е „случаен“ и „своеобразен“ поет, и че политиката не му прилича, защото, цитат:
“ В 1876 г. /Вазов/ щял да пукне от страх на пловдивската улица, а днес е станал комитаджия и прави съзаклятия против султана“, пише Славейков-баща.
И продължава да сипе хули срещу Вазов и в други свои публикации.
Елитарните поети от Кръга „Мисъл“ пък смятали Вазов за старомоден и приповдигнат, наричат патоса му „смешен“, както и езика му.
До днес нито един българин не е носител на Нобелова награда за литература, макар да сме имали и други талантливи кандидати освен Вазов
– Славейков, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова и Йордан Радичков.
art-twig.bg
