Един човек бил много богат, имал много приятели, много познати, към които бил щедър.
Случило се обаче така, че загубил парите си. Фирмите му фалирали. Приятелите и познатите изчезнали. Жена му го напуснала, децата спрели да му говорят. Целият му живот се сринал. Опитал да намери работа тук и там, но без успех. Накрая, стигнал до дъното на отчаянието, решил да се обеси. С последните си пари влязъл в един магазин да купи въже. В магазина продавачът го попитал:
– За какво ти е това въже, човече?
– Животът ми се преобърна, загубих всичко! Няма вече за какво да живея! Ще се обеся – отговорил той.
Продавачът му дал му въжето, а с него и една бележка и му поръчал:
– Щом се прибереш у вас, прочети бележката преди да се обесиш.
Тръгнал си човекът, прибрал се, приготвил примката и се сетил за бележката. Извадил я от джоба си и прочел: „Няма да е все така“…И това ще мине!
Помислил малко човекът и някаква надежда се зародила у него. Махнал въжето от врата си.
Минало време. Малко по малко човекът започнал пак да се замогва. Възстановил бизнеса си и парите си. Решил да даде угощение в чест на това, че отново живее добре. Поканил целия град, дошъл и продавачът. Стоял кротко на една маса и само наблюдавал. Отишъл при него домакинът и му казал:
– Благодаря ти, добри човече! Ти ми спаси живота с онази бележка. Сега отново съм богат, имам приятели и животът ми има смисъл. Кажи какво да направя за да ти се отблагодаря?
Продавачът го погледнал, поклатил глава и казал:
– Нищо не искам, освен едно – запомни добре, няма да е все така! Защото… „и това ще мине!“
