Време е за Хелоуин: историята „лакомство или пакост“

Произходът на Хелоуин датира от древния келтски фестивал Samhain.
Този ден бележи края на лятото, събирането на реколтата и началото на тъмната, студена зима.
Време на годината, което често се свързва с човешката смърт.
Келтите вярвали, че в нощта преди новата година границата между световете на живите и мъртвите се сливала. В нощта на 31 октомври те празнували Самайн, когато се смятало, че призраците на мъртвите се завръщат обратно на земята.

Историята „лакомство или пакост“

Вземайки назаем от европейските традиции, американците започнали да се обличат в костюми и да ходят от къща на къща, за да искат храна или пари, практика, която в крайна сметка се превръща в днешната традиция „пакост или лакомство“. Младите жени вярвали, че на Хелоуин те могат да измислят името или външния вид на бъдещия си съпруг, правейки трикове с прежда и други.

В края на 1800-те години в Америка Хелоуин се превърнал повече в празник за общността и съседските събирания, отколкото за призраци, вещици и магии.
Вече Хелоуин се отбелязва с партитата както за деца, така и за възрастни и е фокусиран повече върху костюми, забавни игри, украса и хапване на тематична храна.
Суеверните или религиозни нюанси са изцяло заровени в миналото.

Време е за Хелоуин като повече от 175 милиона американци възнамеряват да участват в честването му тази година.  Същевременно тоав е празник, чийто маскараден елемент намира почва и в други държави, в които „празнуващите“ го не се интересуват от неговите корени и символика, а от възможността да се позабавляват, докато са в някакъв друг образ. Но все пак има държави по света, които имат сходни и същевременно различни чествания през последната седмица на октомври или в първите дни на ноември. Дали ще е Денят на Вси светии, или Денят на мъртвите, или Денят на всички души – става дума за различни традиции, случващи се по едно и също време от годината.

Спомени за предтечите и мъртвите

В много култури по средата между лятото, в общия смисъл, и зимата има време, което традиционно се свързва с помненето на мъртвите.

По същото време с Хелоуин някои семейства в Мексико се събират, за да направят помен на мъртви приятели и членове на семейството за празник, известен като Día de los Muertos, или „Денят на мъртвите“. Той се отбелязва на 2 ноември, а празненствата обикновено започват два дни по-рано.

Честване на Деня на мъртвите в Мексико. Снимка: Getty

В Хаити, денят на мъртвите е нещо, което се празнува с различни вуду-ритуали и обичаи.

Междувременно някои семейства в Нигерия празнуват маскарадния фестивал „Одо“, който е донякъде подобен начин за почитане на мъртвите. По време на него участниците във фестивала носят маски и изпълняват театрални действия.

Някои семейства в Китай обикновено през август празнуват т.нар. „Фестивал на гладния дух“ – продължаваща един месец древна традиция, която отдава почит на духовете на мъртвите в седмия месец по лунния календар.

По време на фестивала се смята, че духовете се завръщат на Земята, за да преследват живите, а хората изгарят хартиени пари, храна и ароматни пръчици, за да отдадат почит на предтечите и да успокоят бродещите духове. В рамките на месеца много общности провеждат чествания, раздават ориз на хора в нужда и поставят традиционни китайски опери на временно изградени бамбукови сцени.

В някои държави път са си проправили определени американски традиции, които водят до определени ритуали около Хелоуин — както сред децата, така и сред възрастните. Някои възрастни, например, по това време на годината пътуват до Трансилвания.

Тяхната цел е замъкът Бран, разположен край румънския град Брашов. Заради творчеството на ирландския писател Брам Стоукър той се е прочул като двореца на Дракула, а там ежегодно се организират чествания на Хелоуин.

Замъкът Бран в Румъния. Снимка: Getty

Междувременно в Япония Хелоуин се е превърнал в събитие най-вече за възрастни, което се отбелязва чрез косплей и партита.

В първия ден на ноември семейства от Франция до Гватемала празнуват деня на Вси светии – западнохристиянски фестивал, обикновено свързан със семейни събирания и беззвучни молитви за отдаване на почит на светците. Той отново е свързан с вярата за духовна връзка между живите и тези, които вече са в Рая.

Папа Григорий III на 1 ноември 735 г. посещава специална църква в Рим в памет на всички светии на 1 ноември. След това папа Григорий IV и император Лудвиг Благочестиви са наложили честването на 1 ноември под формата на пир, посветен на Вси светии, на територията на цялата Свещена римска империя. Това се случва през IX век, а оттам нататък празникът се е разпространил и в останалата част от Европа.

В средновековна Англия фестивалът е бил известен като All Hallows, и в навечерието му се е чествал All Hallows’ Eve или Хелоуин. Денят след Вси светии е „денят на всички души“, честван на 2 ноември. Тези дни са били замислени като отдаване на почит на светците и време, в което хората да се молят за душите на мъртвите.

По това време във Франция, например, хората ходят на гробищата и носят цветя, за да почетат починалите си роднини като предпочитаният вид цветя по този повод са хризантеми.

Междувременно в Гватемала някои семейства почитат мъртвите си, като издигат в небето големи, многоцветни ръчно рисувани хвърчила над гробовете на близките си.

Зловещият произход на Хелоуин

„Вероятно първото нещо, което познаваме, свързано с Хелоуин, е ирландският келтски фестивал, известен като „Самайн“, който се случва в края на октомври и често е бил възприеман като честване на Новата година“, разказва Реджина Хансен, водещ лектор в Бостънския университет, която има богат опит в изучаването на свързаните с Хелоуин практики в историята и масовата култура.

Думата „Хелоуин“ е съкратена версия на фразите All Hallows’ Eve или All Hallows’ Evening (вечер на Вси светии), но за самия празник се счита, че произлиза от този древен фестивал, празнуван от келтите преди повече от 2000 години.

Професорът по келтски езици и литература Джоузеф Наги пояснява, че това, което сега наричаме ноември, или началото му, изглежда е било общоприет период за край на жътвата и началото на зимата сред хората, говорещи келтски езици – предимно представлявани в наши дни от ирландците, шотландците, уелсците и бретонците.

„В Ирландия това време, или по-точно 1 ноември, е известен като Самайн, което вероятно означава ‘край на лятото'“, казва Наги.

Обяснява, че това време е било, и до известна степен все още е, считано в традиционните култури на Ирландия, Шотландия, Уелс и Британия като „пределно“ – време, в което границите на човешкия и метафизичния свят са по-размити.

Остава неясно как точно древните келти са празнували Самайн, тъй като не са запазени много писмени документи за тези времена. Реджина Хансен обаче има някои предположения – според нея са палени големи огньове, а добитък е бил принасян в жертва.  Изследванията показват, че обикновено така келтските народи са чествали празници.

„Едва когато ирландските емигранти са пристигнали в Америка, този празник се е утвърдил по някакъв начин отвъд океана, и те са имали практиката да обикалят от врата на врата, за да искат плодове, ядки и други такива неща“, казва тя. Визира начина, по който имигрантите от Ирландия и Шотландия са пренесли подобните на Хелоуин традиции в САЩ през XIX век.

По нейни думи с течение на времето Хелоуин е станал по-комерсиализиран и е еволюирал в изобилстващия от сладости празник, какъвто е сега, не само в САЩ, но и в други държави.

art-twig.bg