Врабчето на Франция: Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо….(Видео)

На този ден преди 59 години от този свят си отива Едит Пиаф – певицата символ на Франция.

Всяка нейна песен е отделна история, отделен свят със своя философия. Тя не пее, а разказва и разговаря с публиката.

Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо.
Нито за доброто ,което ми сториха ,нито за злото ….

Дребното момиче с височина 147 см – piaf означава врабче, започва да пее по улиците на Париж, ражда на 17 години и има доста труден живот, но в крайна сметка превзема три континента, защото е надарена с могъщ глас, все още недостижим.

Стилът й е много различен – въпреки славата и ласкателствата, тя изнася концерти в малки населени места, записва нестандартни албуми, дава колоритни интервюта и излиза на сцената в задължителната черна рокля, дори когато й е зле.

Шансовите на Едит разказват истории от улицата и живота – и като бедна девойка в околностите на Монмартр, и като парижко парвеню. С песента „La vie en Rose“ (Живот в розово) тя покорява Франция в първата година след Втората световна война.

Магнетичната певица е родена горе-долу по времето, когато Айнщайн превзема света с теорията на относителността. Денят е събота, 19 декември 1915-та година. Самата тя твърди, че е родена на стълбите пред своята къща, буквално на тротоара, тъй като линейката, тогава теглена от конски впряг, не успява да дойде навреме.

Това е началото на един бурен, изпълнен с обрати и много любов живот, който продължава 47 години и оставя на Франция и света безценно музикално наследство.

Врабчето на Париж-Едит Пиаф

Животът на Едит Пиаф е драматична любовна балада, изцяло пресъздадена в нейните шансони.

Бъдещата световна звезда расте в публичния дом на баба си. В ранното си детство в продължение на четири години е изцяло сляпа заради кератит (възпаление на окото). Спорно е как се е възстановила – според едната теория проститутките събират пари за лечение, според други се случва чудо.

Присъединява се към трупа на баща й – акробат, в тинейджърска възраст и пътува из страната. На 17-години ражда дете, което умира от менингит. По това време Пиаф пее по улиците на Париж. Влюбва се в пощальон, след това има връзка със сводник, който взема част от печалбата й, докато не е забелязана от собственик на популярен нощен клуб.

Именно първият й мениджър Луи Льопле измисля артистичният й псевдоним. По-късно той е убит от мъже, свързани с криминалното минало на певицата – тя дори е обвинена за съучастие, но обвинението не издържа.

Кариерата на Пиаф обаче не потъва след този скандал. Тя се среща с поета Реймон Асо, двамата имат връзка и той написва много от нейните песни. Попада във висшето парижко общество и получава знакови в кариерата й роли. След раздялата с Реймон Едит винаги помни това, което е направил за нея.

Вече покорила Франция, певицата отива в Ню Йорк, където критиката я възнася и тя се налага като едно от най-големите музикални имена.

Французойката пее в „Карнеги Хол“ на роден език и превзема най-развития за времето си музикален пазар десет години пред Бийтълс. За американците тя е символ на Европа, за европейците тя е източник на вдъхновение – от Анна Калви до Елтън Джон.

Един Пиаф има бохемски и драматичен живот – два брака и множество афери, две автомобилни катастрофи, а накрая изпада в тежка зависимост от морфин и алкохол, по нейни думи за успокоения на болния й гръбнак, и умира от рак на черния дроб.

Едит Пиаф може и да изглежда малко старомодна на фона на днешните световни звезди, но ако трябва да перифразираме една известна фраза – модата е временна, класата е постоянна.

„Плащаш си за всяко проклето глупаво нещо, което си направил в живота си“, казва самата Пиаф малко преди смъртта си. 

Зависимостта от морфина получава, след като преживява няколко тежки катастрофи, които имат почти фатални последствия върху тялото й. След болничния престой изписват на Едит инжекции с морфин, за да облекчават болките й. Дългата им употреба води певицата в клиника за лечение на зависимости, където се опитва да се справи с проблема.

Едит Пиаф-символът на Франция

„Не, не съжалявам за нищо“

Едит Пиаф умира обградена от близките си хора. Болестите, които я съпътстват в последните години от живота й, са прогресивен артрит, цироза на черния дроб, а по-късно и рак.

Няколко години преди това вследствие на заболяванията й е забранено да пее. Това я потиска. Няколко пъти успява да повдигне духа си благодарение на близките, които се грижат за нея. Появата на песента „Не, не съжалявам за нищо“ е поредният двигател, който амбицира Пиаф и въпреки че се движи трудно, тя заявява, че трябва да я представи на публиката си.

art-twig.bg