В памет на „черния ангел“ Виолета Гиндева – първият сексимвол на родното кино (Галерия)

На 14 юни 1946 година в Сливен се ражда Виолета Гиндева, една от мистично красивите наши актриси. Днес тя щеше да навърши 75 години.

120 роли – на сцената, в телевизията и в киното. „Това е бройка за две прераждания“, казваше голямата актриса преживе.

През 2015-а тя се завърна в Народния след антракт от 20 години. Тогава Мишо Петров и Аня Пенчева я избраха за свой партньор в „Лунатици“ – пиесата на Кен Лудвиг за артистите, за които изкуството е над всичко.   Тя влезе и в „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности“ по Максим Горки, след като старата й приятелка Добринка Станкова излезе в принудителна отпуска по здравословни причини. Неотдавна с директора на академичната трупа Мариус Донкин са коментирали участието й в трети

спектакъл.

Гиндева не криеше гордостта си, че си е партнирала не само с най-големите професионалисти, но и с най-впечатляващите мъже в родния арт – Апостол Карамитев, Коста Цонев, Любомир Киселички, Стефан Данаилов, Йоско Сърчаджиев…

„С всички тях ме свързваше чудесна колегиална обич. Коста беше стриктно вдаден в снимките, докато Ламбо винаги е бил по-освободен, по-настроен за шеги, въпреки че и той работи адски много“, връщала е лентата Виолета. В прочутия телевизионен театър Гиндева  дебютира в „Светът е малък“ на Иван Радоев през 1968-а. Когато влиза в Народния, има невероятния късмет да попадне под покровителството на две големи дами – Славка Славова и Иванка Димитрова. Те я хващат за ръка, за да й покажат всяка педя от храма на Мелпомена. Гиндева блести в „Котка върху горещ ламаринен покрив“ – една от най-известните пиеси на гениалния Тенеси  Уилямс. Иванка Димитрова, която превежда текста, кани американския драматург да гледа софийската постановка – но той умира в Рим, където каца от Ню Йорк, за да се качи на самолета за София.

Така започва кариерата на младата красавица в Народния, която на два пъти ще бъде прекъсвана – за да роди дъщеря си и когато е пенсионирана в абсолютния разцвет на визията и дарбите си. В киното се разписва само в хитове. Тя е изключително красива в „Черните ангели“ на Въло Радев – нейната Искра е влюбена в Пантера на Стефан Данаилов, който пък е изгубил ума си по Катина на Доротея Тончева. Страстите ги изгарят между две акции на бойната им нелегална група срещу фашистки генерали и агенти – някои наричат персонажите им герои, други терористи. Истината е, че „Черните ангели“ по мемоарите на Митка Гръбчева „В името на народа“ е първият екшън в нашенското седмо изкуство, който имаше милиони зрители в салоните – нещо, което няма да се случи никога повече, не само защото няма къде. Гениалният кинаджия Въло Радев превърна конюнктурната тема в една от класиките на миналия век, а сред тези, които имат заслуга за това, е и Валя Гиндева. Тя обаче отказва да се снима в „На всеки километър“, защото смята, че Съпротивата е прекалено опоетизирана в сценария. Изразяването на мнение, различно от общоприетите идеологически щампи й носи доста неприятности, но Виолета винаги е била известна с твърдия си и често чепат характер. Последното й участие беше във „Време за жени“ на Илия Костов през 2006-а.

Гиндева е потомка на стар възрожденски род, а баща й е професор Панайот Гиндев.

Може би първият сексимвол на родното кино демонстрира актьорския си талант още като съвсем малко момиче. Родена на 14 юни 1946 година в Сливен, първите си представления изнася в двора на баба ѝ в кв. Клуцохор, като саморъчно изработва декорите и куклите. Логично се насочва към ВИТИЗ и завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Желчо Мандаджиев и проф. Гриша Островски през 1968 г. Веднага след като се дипломира талантът й изгрява на сцената на Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе, но само за година, за да се завърне отново в София и то в Народния театър, където е голямата звезда на трупата до началото на 90-те години. С настъпването на промените обаче мястото й изстива и през 1993 г. се разделя с институцията, само за да се завърне преди две години отново, там от където е тръгнала кариерата й.

Талантът на красивата Виолета Гиндева обаче се разгръща не само в праха на театралната сцена, но и пред камера. Тя ще бъде запомнена с някои от най-ярките женски образи в киното.

Партнира на Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев в „Черните ангели“ на режисьора Въло Радев през 1970 г. Първообраз на героинята ѝ е Виолета Якова, участник в комунистическото движение по време на Втората световна война и се включва в терористичната дейност на бойна група на БРП, участва в подривни акции и политически убийства, включително на генерал Луков.

Отново със Стефан Данаилов, но в допълнение с големите Апостол Карамитев и Коста Цонев снима в „Сватбите на Йоан Асен“, които излиза през 1975 г. Точно тогава Виолета Гиндева получава един специален урок по театър от Апостол Карамитев. Той й казва: „Ако искаш да станеш добра актриса, трябва да се научиш да се режисираш“. Тогава младата актриса изпада в паника. Такова нещо във ВИТИЗ никога не е толерирано. Но с времето тя разбира какво е искал да каже Карамитев: да имаш позиция вътре в себе си, да имаш гледна точка и да кажеш нещо важно на публиката. Помни от баща си, че „във всяка ситуация има и зрънце добро“. Ще бъде запомнена още с ролите си в „Чичо Кръстник“, „Иконостасът“, „Князът“. Непоколебимият й характер обаче не веднъж слага прът в колелата на кариерата й. Тя отказва роля в „На всеки километър“, с което си спечелва не само разклащане на приятелските отношения със Стефан Данаилов, но попада и под обсега на властта. На режисьорите е забранено да я канят за роли, въпреки че всеки я иска във филма си. В продължение на пет години кариерата на млада актриса спира. Въпреки това тя казва „В живота си съм изиграла роли за две прераждания“. Последната й роля в киното беше в лентата „Време за жени“ от 2006-а по сценарий и режисура на Илия Костов, в която си партнира с Аня Пенчева, Параскева Джукелова, Катерина Евро и Биляна Петринска.

Паралелно със службата към Мелпомена, Виолета Гиндева се занимава и с политика, като член на БСП. От 2003 до 2007 г. дори е заместник-кмет на Пазарджик. В последните десет години, вече като доцент, се занимава и с преподавателска дейност, като води самостоятелен клас по актьорско майсторство в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ както и в колежа „Любен Гройс“.

За работата си в киното и театъра е отличена с редица награди, сред които „Заслужил артист“ (1977), „Народен артист“ (1984) и орден „Кирил и Методий“.

Дъщеря й Яна-Мария, която е от първия й брак с актьора от пловдивския театър Кольо Дончев, тръгва по стъпките на родителите си и завършва кинорежисура във Франция, а днес живее в САЩ. Дарява Гиндева с две внучки – Мия и Ана, като втората се ражда на рождения ден на баба си. Актрисата има и син Данаил от втория си брак с Емил Джамджиев, който пък е завършил художествена фотография и се занимава с реклама. Той също я дари с внучка – Ема.

art-twig.bg