Той е символ на елит, стил и разкош. Предизвиква представи за блясък и елегантност. Той е един от акцентите на съвременните „Оскари“ и церемонии по връчване на награди, гала-вечери и премиери по цял свят. Емблематичният червен килим отличава кинозвездите, които стъпват на него, от нас, смъртните.
И винаги е било така
В най-ранния си вид червеният килим не е бил предназначен за обикновени хора. Пътека от тъмночервен плат се разгъва в древна Гърция, в пиесата „Агамемнон“ на Есхил, когато отмъстителната жена на краля Клитемнестра се подготвя за триумфалното завръщане у дома на съпруга й от Троянската война. Дори кралят се поколебава дали да върви по „аления път“ пред него, защото той е „смъртен, човек“, а не бог. „Не мога да стъпя върху това цветно величие, без да изпитам страх,“ казва той – и в крайна сметка наистина го сполита злочеста съдба, скоро след като стъпва върху него.
„Интересно е, че червеният килим е станал синоним на кинозвездите, които в някакъв смисъл са кралските особи на съвременността,“ казва Сонет Стенфил, старши куратор във Victoria & Albert Museum.“Еволюцията на кината през втората половина на XX век ги направи дворците за хората. Има определена синергия в червения килим – че той някога е посрещал кралски особи, а сега по него вървят филмови величия.“
В ренесансовото изкуство червените килими се появяват често, обикновено ориенталски и със сложни форми и шарки
Те се появяват в картини на божества, светци и крале. Защо? „Червеното като цвят отдавна се свързва с престиж, кралско величие и аристокрация,“ казва Стенфил. „Аленият цвят е сред най-ценените, тъй като е бил най-труден за производство и най-скъп“. Яркочервената или карминова боя някога – а и сега – се прави от насекомото кохинил и е използвана в XV век от ацтеките и маите в Северна и Централна Америка за оцветяване на платове. Към XVII век карминовата боя е била много ценен продукт за износ.
Яркочервеният килим продължава да демонстрира висок статус – и в Джорджтаун, Южна Каролина през 1821 г., пристигането на американския президент Джеймс Мънро е отбелязано с разпъването на червен килим, който да го посрещне на брега, когато слиза от лодка. Червеният килим оттогава стандартно присъства в шумни събития с участие на видни политици. Произходът на фразата „като за червения килим“ пък се свързва с началото на XX век, когато червеният килим е възприет от железниците. Ексклузивен, експресен пътнически влак на New York Central Railroad от 1902 е посрещал пътниците си с червен килим, който ги е насочвал към влака.
Усмивки за камерите
Едва към 20-те години червеният килим и Холивуд стават синоними. През 1922 дълъг, аленочервен килим е разгънат пред Египетския театър за холивудската премиера на „Робин Худ“ с участието на Дъглас Феърбанкс. В последвалите десетилетия червеният килим е едно от малкото места, където хората са можели да видят за кратко на живо харизматични звезди като Кларк Гейбъл, Джими Стюарт и Грейс Кели. После през 1961 г. червеният килим се използва за първи път при връчването на наградите на американската киноакадемия в Santa Monica Civic Auditorium.
Няколко години по-късно телевизиите, излъчващи церемонията, вземат решението да снимат и пред залата, показвайки пристигането на гостите и това как те излизат от лимузините си. От този момент през 1964 червеният килим се превръща в глобално признато място за снимки на актьори и актриси, които да пристигнат триумфално и да се покажат преди „Оскарите“. Появите на червения килим, които са влезли в историята, са били обикновено уникални моменти на смела, показна демонстрация и самодоволство – уверени, пищни, провокативни и индивидуалистични.
Прозрачният костюм с пайети на Барбра Стрейзънд, който тя носи на „Оскарите“ през 1969 г., е тема на толкова заглавия, колкото и наградата й за най-добра актриса за „Весело момиче“.
Бурната динамика между двойката кинозвезди Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън се развива на червения килим на „Оскарите“ през 1970, когато дълбоко изрязаната елегантна и разкриваща доста плът виолетова рокля и диамантената огърлица на Тейлър засенчват номинацията на съпруга й за „Оскар“.
art-twig.bg
