Connect with us

БулевАРТ

Спомен за „Краля на комедията“ – Георги Калоянчев: Искам публиката да ме гледа с очите на мама

Публикувана

на

Георги Калоянчев е от онези актьори, чиито превъплъщения извикват у тебе усещането, че играе самия себе си. Затова и публиката го обожава, защото му се доверява.

Калата – Георги Тодоров Калоянчев, един от най-големите български актьори на всички времена, се ражда на 13 януари 1925 година в Бургас. Театралните му заложби проличали още в гимназията, където бил душата на класа.

„Роден съм в град Бургас. Това ми даде възможност първите години в живота си да ги прекарам непрекъснато на море. Без да имам затова специална курортна карта, разбира се. Морето много често се вълнуваше. Още тогава ми стана ясно, че между човека и морето има голяма разлика. Колкото повече бала има в морето, толкова повече се вълнува. А при човека е обратното. Колкото му е по-голям балът, толкова по-малко се вълнува за влизането си в университета. (…) От дете се въртях в театъра. Привличаше ме неговият чудноват свят. Като ученик в Бургаската гимназия ми се отдаде да стъпя на сцената. Играех за първи път в една пиеса, даже не помня заглавието ѝ, имах да казвам само една реплика. Не знам как съм я казал, но артистът Петър Белогушев помня много добре, потупа ме по рамото и ми рече, че аз мога да стана артист. Можете ли да си представите каква реакция предизвика тая оценка у мене. И ето, че театърът се превърна в моя съдба“ – спомня си Георги Калоянчев (13 януари 1925 – 18 декември 2012) за своите първи досези с театралното изкуство.

В училище обичал да си съчинява истории и да прави майтапи. Много често това се случвало и в час. Учителите го молели да излиза навън, докато си предадат урока, с уговорката, че няма да му пишат отсъствия. „Наверно, първият подтик ми дойде от училищния навик да забавлявам другарите си, а вторият – от общуването ми с бургаските артисти. Спомням си как с Бочката (бел. ред. Димитър Бочев) се изкачвахме на дървената естрада. Как настъпваше тишина. И ние захващахме диалози, сценки, скечове и декламации. После ръкопляскане, смях. Е, най ми беше приятно смях да иде от публиката. Много се чувствах горд, ако успея да изтръгна смях.“

Учителят му по немски, който едва не го къса, му споделя, че само един истински артист може толкова убедително да си измисли нов немски език. Затова го съветва вместо в железопътното училище, да се насочи към НАТФИЗ.През 1951 г. руският режисьор Борис Бабочкин забелязва младия актьор и как изиграва образа в „Буря“ на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института Калоянчев е приет в трупата на Народния театър. През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Стефан Сърчаджиев.

Той е обичан и от своите колеги, които се възхищават на сценичния му подход. Стоянка Мутафова казва, че от него е усвоила метода да разучава първо репликите на партньора си и споделя, че на сцената „Калоянчев те гледа право в очите“, владее до съвършенство изкуството на импровизацията, работи ролите си „много дълбоко и проникновено“ и е „еднакво силен в комедията и в драмата“. Нарича „гениален“ неговия Присипкин от „Дървеница“ на Маяковски. За тази своя постановка, както и за „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Брехт, където Калоянчев играе главната роля, режисьорът Боян Дановски споделя, че е бил пристрастен към „богатия и стихиен талант“ на актьора. Той сякаш „сраства с героя“ и „дълбоко се слива с литературния материал“ спомня си кинорежисьорът Иван Ничев, който без никакви колебания го избира за главната роля във филма „Бай Ганьо тръгва из Европа“ (1991).

„Знаете ли, понякога си мисля какво искам аз от публиката. Искам да ме гледа с очите на мама. Казах ви, че артистичното у мен е от мама. Тримата ѝ синове станаха артисти, защото тя беше артистката в нашето семейство. Но неосъществена артистка. Тя се осъществи, когато се появиха първите ми участия в киното – споделя актьорът. – Когато филмите бяха показани в Бургас, тя е ходила на всички прожекции и като се появя на екрана, въздъхвала високо: „Ох, на мама!“ И публиката разбирала, че играе синът ѝ, а тя ставала и се покланяла – обирала с други думи овациите. Милата мама. Да. Приемете го като шега, че искам публиката да ме гледа с очите на мама. Истинският смисъл в това, че аз искам да играя като пред мама. Искрено, с пълна вяра във Вас. С ярка защита на художествените задачи. Без да се щадя. Без да се пестя. Човек не трябва да се пести! Колкото повече не се пести, толкова повече има какво да раздава!“

В кариерата си изиграва стотици театрални и филмови роли и печели десетки награди.

Незабравим остава образът му в ролята на Бай Ганьо и всеизвестното “Булгар! Булгар!”.

Advertisement

Facebook

Календар

февруари 2023
ПВСЧПСН
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728