Спомен за Хъша на българския театър: Десет години без Чочо Попйорданов (Галерия)

Преди 10 години на днешната дата 5 май  си отиде „Хъшът на българския театър“- Петър (Чочо) Попйорданов.

Дете, луд, чист, вярващ. Това е са само част от определенията за Чочо Попйорданов от негови колеги. 

Ще помним Чочо със знаковите му роли в легендарни филми, станали част от Златния фонд на българското кино, като „Вчера“, „Адио Рио“, „Любовното лято на един льохман“, „Вампири, таласъми“, „Сезонът на канарчетата“, „Граница“, „След края на света“, както и в телевизионните сериали „Дунав мост“, „Хайка за вълци“, „Под прикритие“ и др. Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които „Аскеер“ през 1997 г. и статуетката „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.

Ето и няколко цитата от великия актьор, които никога няма да забравим: 

„Човек никога не си отива от този свят, все нещо от него остава тук.“

„Основният ни проблем е, че сме изгубили способността да се изслушваме“.

„Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се говори само на английски. Ще се занимаваме само с компютри. Децата масово ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се спасяват поединично. Това е.“

„Даниела се оказа спасителният пояс в бурното море, от което нямаше излизане. Може би сам съм си го предвиждал, след като се влюбих в нея, още когато бях на 11. Тя е моето спасение.“

„Матрицата съществува и трудно можеш да се измъкнеш от нея. Бягството е индивидуално, всеки сам се „дематериализира“. Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си.“

„Със Сашо Морфов цял живот сме били като две кучета – едното по-голямо и с претенции за порода. Другото – също, но трябва да се подчинява на първото.“

„Болката идва, когато Бог иска да те изпита.“

„Най-грешната представа за мен е, че съм един пияница, който навремето е бил много симпатично момче.“

„Възпитан съм да изрека нещо, ако ми е дошло до гуша. Не понасям несправедливостта и винаги реагирам.“

„Аз съм си най-големият враг. Безотговорен съм, недисциплиниран.“

„Зодия Близнаци съм и в мен живеят много повече от двама. Има моменти по време на работа, когато в мен живеят 17-18 души и не мога да разбера кой съм в момента. Когато бях 22-годишен, ми се е случвало да полудявам, все едно сърцето ми ще изскочи, аз не зная кой точно съм в момента.“

„Чочо е един от любимите ми студенти, защото е невероятно талантлив. Той е малко като героите на Достоевски. Много любвеобилен, благороден и добър, много жертвоготовен. На вид изглежда мъжкар и самотен юнак, но не е така. Чочо е много чувствителен и уязвим.“ (Крикор Азарян за любимия си ученик).

Неговата звезда вече всяка вечер грее на небесния театър.

„Не актьор, а истинска вихрушка от енергия и емоции, той остави незабравима следа в историята на театъра и в сърцата на публиката. Десетки паметни роли, белязали със златни букви летописа на първата ни сцена, и спомени, които топлят душите на всеки, докоснал се до него през годините“.

По този начин от Народен театър „Иван Вазов“ изразиха уважението си към паметта на Чочо Попйорданов.

В памет на големия актьор на 17 май в Народния театър ще бъде открита изложба с незабравимите роли на Чочо. Тя ще отбележи и рождения му ден, който беше на 11 юни. Тази година той трябваше да навърши 59 години. Изложбата ще бъде разположена в партерното фоайе на Голяма сцена, пишат от Народния театър „Иван Вазов“.

На Чочо Попйорданов ще бъде посветено и представлението “Хъшове“ на режисьора Александър Морфов на 23 май. В него актьорът дълги години игра паметната роля на Македонски.

арт-twig.bg