„Не усетих кога се изтърколи моето столетие… Шарено и цветно беше то, наситено с големи събития, с мащабни личности около мен. Винаги го приветствам с „Добър вечер“, но е рано да му кажа „Лека нощ“… Имах един кюнец като дете, криех го под леглото, и вечер гледах през него като през телескоп. Бях си набелязала няколко небесни тела и си фантазирах какво ли е там. Баща ми на шега ме наричаше „Пътник между звездите“ – Стоянка Мутафова.
Днес се навършват 101 години от рождението на великата българската актриса.
Легендата на българския театър Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в град Русе, където малката Стоянка често гостува в своето детство. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947 – 1949). От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър.
Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас – от 1991 г.
Играе в над 90 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.
За своите години „Госпожа Стихийно бедствие“ беше феномен и пример за силата на духа и себераздаването. Не слезе от сцаната до последно, макар всеки път да се раздаваше като за последно. Даваше много на публиката, а раздадената любов се връщаше към нея и тя я поемаше, за да даде следващия път още повече.
А ние я гледахме и я обичахме. Много пъти дори се притеснявахме за нея, но продължавахме да стоим на крака в ступор, като зашлевени от огромния й дух. Смеехме се със сълзи на импровизациите й и дори ги предпочитахме пред простия сценарий. Радвахме се на начина, по който по-младите й колеги й показваха своето обожание и на провокациите, които тя им отправяше.
Възхищавахме се на острия й ум и на неспирните й появи пред камерите. В интервютата и на сцената тя редовно доказваше колко бистър е умът й и колко ясна е мисълта й. И вдъхновяваше няколко поколения да мечтаят да бъдат като нея, когато пораснат.
Легендата на българския театър говореше и се държеше сякаш най-естественото нещо за актьор на 97 години е да бъде на сцената. Вероятно защото там се чувстваше най-много себе си, изпълнявайки своето призвание. Може би именно това й даде силите на 94 г. да направи мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания, а на 95 г. да обиколи страната ни, за да представи биографията си „Добър вечер, столетие мое“.
Но считаната за символ на българския театър Стоянка Мутафова не забравяше, че е първо човек. Говореше открито и не криеше нито годините си, нито предизвикателствата, пред които те я изправят. Не криеше и вината си, че по нейните думи, е била повече време актриса, отколкото майка.
Не говореше с патос за най-големите, с които е играла и които отдавна не са сред нас. Не се вайкаше след тях с кого ще играе, а просто се качваше на сцената и я изпълваше, скривайки под крилото си следващото поколение актьори.
art-twig.bg
