Шест години без „опасния чар“ на българското кино (ВИДЕО)

Големите и истинските актьори са специални души. Те доказват, че има прераждане и то по стотици пъти, в един и същи живот. И че е възможно колкото повече гориш, толкова повече да се зареждаш.

Спомняме си за любимия Тодор Колев, който ни напусна на днешната дата преди шест години.

Тодор Колев е частичка от сърцето на всеки българин и ярка усмивка в колоритната ни по български балканска култура. С неповторимата си харизма и чувство за хумор големият актьор бе определян от мнозина за българския Чарли Чаплин. Тодор Колев ще остане в съзнанието и сърцата на поколения българи с емблематичните си роли в българското кино – „Двойникът“ и „Опасен чар“ – и с десетките си театрални роли, моноспектакли и вариететни участия и телевизионни продукции.

Роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Баща му притежава шивашко ателие, наречено „Адам“. Оттам идва и прякорът на актьора – Адамa.

Адама неведнъж ни е забавлявал с тъжно-смешните си герои от сцената, екрана, тв шоута, концертни зали, опъвайки гласни и цигулкови струни, демонстрирайки всякакви природни и придобити дарби.

Като малък мечтае да стане музикант. От 9-годишен свири на цигулка и дори е амбициран да влезе в Консерваторията.

Миризмата на етер, грим и спирт зад сцената на киносалона „Одеон“ в Шумен е първият театрален спомен, предрешил съдбата на бъдещия артист Тодор Колев. А цигулката, с която трябвало от 9-годишен да прекосява целия град, за да отиде на урок, прибавя още щипка екзотика към артистичните му дарби.

За времето си бащата Пенко Колев-Адама е заможен човек, прочут моден шивач в Шумен, че и притежател на фабрика за платове. Отговорности и способности, които бързо са прекъснати в революционната бъркотия в средата на 40-те години. Синът пък, преди да изкласи гимназия, заради лудории е изключен от нея и от комсомола. Работи по строежи, взима частни уроци, и все пак успява да завърши със съучениците си. А в комсомола го връщат, когато овладява майсторството на танкист по време на военната си служба.

При първото му явяване на изпит във ВИТИЗ го късат от раз. Втория път взема мерки – дори си шие специален костюм, слага обувки с високи токове „да е по-снажен“, репетира, усвоява всякакви хитрини, но успява да мине и през последния тур. И ето го в театралната академия – провинциалист, с трудно преборим диалект, но и със способността да се учудва, „с широко отворени очи за живота и хората“, както ще напише по-късно. А в родния Шумен на „гезмето“, почнали да го наричат Кисимов, демек – получил признание, че е истински актьор.

Друг великан на сцената – Апостол Карамитев е кръстник на младия аркашка в изкуството. В трети курс Колев най-неочаквано получава лудешкото предложение да замества понякога звездата от „Народния“ в мюзикъла „Ревю на 33 оборота“ под купола на новопостроения цирк – препоръката е на самия Апостол с когото тогава не се познава лично, а в спектакъла си партнира с други майстори като Георги Черкелов, Леда Тасева, с френски и италиански певци..

Още славни – и не толкова – роли и периоди преживява Колев след края на следването по сцените в Смолян, Шумен, Варна. Но сам твърди, че най-еуфорично за него е времето, прекарано в театъра под тепетата. За пръв път попада в компания на състуденти съмишленици, „там, може да се каже, стъпих в театъра и не беше хлъзгаво“, доверява той. Поканил го е Крикор Азарян, партнира си с Илка Зафирова, Руси Чанев, Цветана Манева, Елена Райнова… Край тях е и мощната художническа група. Там за пръв път се среща с Иван Радоев, докато репетират неговите „Автостоп“ .

Колев

Едва е влязъл в Христовата възраст, когато трябва да изиграе 70-годишен пенсионер в старчески дом, а историята е такава, че зрителите се оглеждат дали в салона няма да нахълта милиция и да спре спектакъла. „Човекоядката“ на Иван Радоев, режисирана от Младен Киселов, е легендарният хит на 70-те години, оцелял цели 10 години с 450 представления. Рекорди, допустими по онова време само в „Народния“ и в „Сатирата“. Сега е трудно да обясним това, на което са се смели зрителите преди 4 десетилетия.

За киното го открива Въло Радев. В „Цар и генерал“ той трябва да изиграе малка роля – полицай, който присъства на сцената на екзекуцията. Появява се за кратко, но хремавият му герой на фона на влажните стени е запомнящ се. Така че скоро и Иванка Гръбчева го кани за полицейски персонаж, този път началник, в „Един миг свобода“, а критиката отбелязва, че се е появил „нов артист“.

Но истинския му пробив на големия екран идва с „Козият рог“ на Методи Андонов. В мемоарната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ (кой друг ще сложи подобно заглавие на автобиографията си?) Тодор Колев описва подробно „мъките“ на насилниците преди да бъде заснета прословутата сцена с изнасилването, уникална и дръзка за киното ни по онова време, после любопитството на зрителите как е станало… Чувства се великолепно в компанията на Стефан Мавродиев, Климент Денчев, Катя Паскалева.

Коренно различни, но еднакво успешни персонажи играе Адама при Николай Волев – в „Двойникът“ и в „Господин за един ден“. Всъщност в „Двойникът“ той изпълнява едновременно две роли – на притеснителен доцент и неговият братовчед отворко. Както сам признава, „партнирах на самия себе си“. Във филма единият започва някаква сцена, която другият трябва да довърши – тотална шизофрения и напрежение. На „Златна роза“ във Варна през 1980 г. Колев печели отличието за главна мъжка роля, което пък му „изяжда“ същия приз на следващия фестивал за „Господин за един ден“ по твърдия социалистически принцип „да има награди за всички, не може все за един“. Във втория филм той е селянинът Пурко, пълен неудачник, когото шашмаджии баламосват че ще изпратят в Америка. Е, тогава май се е родила мечтата на актьора, та все ни ръчкаше след години в популярното си тв шоу: „Кога ще ги стигнем американците?“ Актьорска награда във Варна няма, затова пък „Господин за един ден“ (1983) е включен в италиански фестивал на „най-добрите комедии от последните 10 години“, а Адама получава в София бутилка уиски от знаменития Нино Манфреди, който озвучавал ролята му на италиански.

Тодор Колев

В продължение на 2-3 десетилетия именно „софиянчето от Шумен“ е емблемата на жанра по нашите географски ширини. В началото на шоуменското му призвание е комичната музикална формация „Иръпшаните“ (идеята е лаици в нотите да пародират известни хитове), в която включва и професионалисти – певеца Боян Иванов и колегата актьор Георги Мамалев. Стига се дотам, че на концерт в Бургас конна полиция ги варди от разпалените фенове. Свирил е с цигулката си и е пял по сцени и клубове джаз, хитове на Елвис Пресли и „Бийтълс“, родна естрада. Партнирал е на знаменитости като Леа Иванова и Еди Казасян, на Богдана Карадочева и Стефан Димитров, пял е по стихове на Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Борис Христов, с оркестъра на Развигор Попов, импровизирал е редом до Ибряма. Шегува се, че май няма друг наш музикант, заради който разбеснялата се публика е бутала стена като в лятното кино на Мичурин (днешно Царево) през 70-те години, когато желаещите да го чуят така накацали по дърветата наоколо и по оградата, та се срутили с нея.

twig.bg