Сенека: Щастието няма дълги ръце. То прегръща онзи, който се доближи до него

Още от съвсем млад Луций Аней Сенека се прославя с изключителни ораторски умения и невероятно дар слово. Като изкусен говорител той омагьосва своите слушатели, спечелвайки си името, и до днес валидно, на един от най-видните римски мислители. Влиза в Сената още по времето на Калигула. Една от речите на философа предизвиква такава голяма завист у императора, че скоро след това заповядва да го екзекутират. Жената на друг велик владетел по това време Клавдий – Месалина, също иска неговата гибел, но вместо това е пратен на заточение. След смъртта на съпругата, благодарение на Агрипина той се завръща в Рим, става учител и наставник на Нерон.

Сенека е роден през 4 г. пр.н.е. в Кордуба. Той е пръв представител на т.нар. Нова стоа – заключителния етап от историята на стоицизма. Произхожда от богат аристократически род. Автор е на девет трагедии, сред които „Медея“, „Едип“, „Агамемнон“, сюжетите на които са почерпени от творбите на Есхил, Софокъл и Еврипид. Най-известното му произведение е „Нравствени писма по Луцилик“. Напуска земния си път, като се самоубива на 12 април 65 г.

Ето някои от най-дълбоките и завладяващи мисли на големия философ:

Там, където нищо не можеш, не трябва нищо да искаш.

Не мисли за щастлив този, който е зависим от щастието.

Да заповядваш на себе си е най-голямата власт.

Колкото по-несправедлива е омразата ни, толкова е по-устойчива.

Щастието няма дълги ръце. То прегръща оня, който се доближи до него. 

Златото се изпробва с огън, жената – със злато, а мъжа – с жената.

Ако не можеш да промениш света, промени отношението си към него.

 Там, където нищо не можеш, не трябва нищо да искаш.

 Най-доброто лекарство срещу гнева е времето.

 Езикът на истината е прост.

 Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър.

Златото се изпробва с огън, жената със злато, а мъжът с жена.

Величието на някои неща се състои не толкова в мащаба им, колкото в тяхната навременност.

 И след лоша реколта трябва да се сее.

Какъвто е човекът, такава е и речта му.

Тълпата е най-лошият съдия.

Не е свободен този, който е роб на тялото си.

Излишеството на храна пречи на бистротата на ума.

 Едно престъпление открива път на друго.

 Има повече неща, които ни плашат, отколкото такива, които ни измъчват. А ние по-често страдаме от въображението си, отколкото от действителността.

 Ако искаш някой да мълчи за нещо, първо ти мълчи.

 Не мисли за щастлив този, който е зависим от щастието.

 Живей с хората така, сякаш Бог те наблюдава. Говори с Бог така, сякаш те слушат хората.

 Ако не можеш да промениш света, промени отношението си към него.

 Ако на земята имаше само едно място, от което се виждат звездите, всички хора щяха да се стекат натам.

 Колкото по-несправедлива е омразата ни, толкова е по-устойчива.

Най-силни са тези, които владеят себе си.

Верността на приятеля нужна и в щастието, но в бедата е абсолютно необходима.

Величието на душата трябва да бъде качество на всички хора.

Равенството на правата не е в това, че всички ще се възползват от тях, а в това, че са предоставени на всички.

 Замисленото, макар и неосъществено престъпление, е едно и също престъпление.

Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече.

 Глупаво е да правиш планове за целия си живот, след като не си господар дори на утрешния ден.

 Да заповядваш на себе си е най-голямата власт.

 Животът е дълъг, ако е пълен… Нека го измерваме с постъпки, а не с време.

Изпълнението на нашите най-силни желания често стават източник на нашите най-големи скърби.

Който не умее да мълчи, той не е способен и да говори.

 Само малките скърби говорят, големите са безмълвни.

art-twig.bg