Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
Едва ли има българин, който не знае този стих или поне автора му. Но може би има българи, които не знаят, че на днешния ден преди 79 години поетът Никола Йонков Вапцаров е осъден на смърт и разстрелян.
От присъдата до разстрела изминават само 10 часа.
На 4 март 1942 година Вапцаров е арестуван заедно с още стотици членове на Българската работническа партия (комунисти). Впоследствие 61 души, част от тях задочно, стават обвиняеми по дело № 585/1942 г. Подсъдимите са обвинени по Закон за защита на държавата в извършване на „тежки и общественоопасни престъпления“ срещу установения държавен и обществен строй в България през периода от 1941 г. до пролетта на 1942 г. – организиране на бойните групи, снабдяване с оръжие, извършване на саботаж и др.
Съдебният процес се гледа от Софийския военнополеви съд от 6 до 23 юли 1942 г. Обвиняемите не се признават за виновни.
На 23 юли 1942 г. съдът издава 12 смъртни присъди – на Антон Иванов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов и Георги Минчев, и задочно на Цола Драгойчева, Борис Копчев, Христо Михайлов, Антон Югов, Дико Диков, Аврам Стоянов.
На доживотен затвор са осъдени 7, а 13 души получават присъди за 15 години строг тъмничен затвор. Оправдани са 28 души, които са въдворени в концлагер.
Присъдата е окончателна.
Майката на поета Елена Вапцарова и сестра му Райна пишат молба до цар Борис Трети.
„Молбата ми е милост, милост, Ваше Величество, подарете живота му, на моя отговорност ще се старая да му въздействувам, той ще стане добър Българин”, пише баба Ленка.
Самият Никола Вапцаров също пише от Централния затвор до монарха. Само че не да го помилва, а да замени смъртната му присъда с доживотен затвор.
„До Негово Величество царя – София Осъден съм на смърт чрез разстрелване по наказателния закон дело нр 585 от Софийския военно-полеви съд. Моля да бъде заменена присъдата на доживотен затвор. Никола Йонков Вапцаров. Централен затвор“
Години по-късно синът на писателя Георги Жерев, който още през 60-те години на миналия век, се е срещал често с Ленка Вапцарова в Банско, разкрива, че цар Борис е разпоредил да предадат на Никола Вапцаров, че ще промени смъртната му присъда, но само на него. Поетът отказва.
В 21 часа на 23 юли 1942 г. Никола Вапцаров и останалите петима осъдени на смърт са разстреляни в подземията на Гарнизонното стрелбище в София.
Но преди това, когато Вапцаров знае, че му остават още само няколко часа живот, пише на стената на килията си едно от най-въздействащите стихотворения в българската литература.
