Connect with us

БулевАРТ

Ран Босилек: Бяла спретната къщурка с две липи отпред…

Публикувана

на

Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев Негенцов, български писател, поет и преводач. Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Важна част от творчеството му е отношението между оригиналното творчество и влиянието на фолклора върху него.

Роден е на днешната дата 26 септември 1886 в Габрово. Баща му е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Ран Босилек е седемгодишен. Ран Босилек има двама братя и две сестри. Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов (1881 – 1953), професор по педагогика. Другият му брат е Никола Негенцов (1888 – 1943) – физик, метеоролог.

Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904 – 1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.

Участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“. Редактор е в издателство „Хемус“, където се издава сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на изд. „Хемус“, печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел.

Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.

Умира на 8 октомври 1958 година в София.

Родна Стряха

Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях…

Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

Най-голямото богатство

Веднъж се срещнали трима приятели и почнали да си говорят как най-добре може да запази човек богатството си.

— Елате с мене — рекъл първият — да ви покажа как съм се запазил.

Отишли в къщата му. Видели, че тя прилича на крепост. Вратите били дебели и обковани с желязо, а прозорците замрежени с гъсти решетки. Никой не можел да се промъкне вътре.

— Ти си добре, но аз съм още по-добре! — рекъл другият и завел приятелите си в своя дом. Там вратите били още по-тежки, а прозорците наместо стъкла имали железни капаци.

— Моето богатство е още по-добре запазено! — похвалил се третият приятел, който бил весел и здрав човек.

— Хайде да видим и твоята къща! — извикали другите двама и тръгнали.

Но когато стигнали — що да видят! Прозорците били широко отворени и никъде нямало нито ключалки, нито решетки.

— Ти си луд! — викнали страхливите богаташи. — Първият крадец може да влезе и да те ограби.

— Не се безпокойте! — усмихнал се веселият човек. — Моето най-голямо богатство е здравето ми. А него чистият въздух го пази най-добре.

Родна реч

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!

* * *

Я кажи ми

Я кажи ми, облаче ле бяло,
отде идеш, де си ми летяло?

Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори:

„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?“

Ти кажи й, облаче ле бяло,
жив и здрав че тук си ме видяло.

И носи от мене много здраве.
Много мина, мъничко остана.

Наближава в село да се върна,

да се върна — майка да прегърна.

art-twig.bg

Advertisement

Facebook

Календар

октомври 2021
ПВСЧПСН
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031