Прорицателят Джордж Оруел: Всички са равни, но някои са по-равни от другите…

На 21 януари 1950 г. на 46 г. си отива от тоя свят прорицателят Джордж Оруел.

Ерик Артър Блеър, известен под псевдонима Джордж Оруел, е сред най-големите есеисти на ХХ век, талантлив и опитен романист. Творбите му са непримирими към тоталитаризма.

Той е второто дете в семейството на британски колониален офицер и дъщеря на търговец на чай от Бирма. През 1904 година Оруел заедно с майка си и сестра си се премества в Англия, където впоследствие учи и завършва Колежа в Итън. В периода 1922-1927 година работи в колониалната полиция в Бирма, като този етап от живота си по-късно описва в автобиографичния си роман „Дни в Бирма“ (1936 г.). През 1927 година той се връща вкъщи, решава да подаде оставка и започва да се занимава с писане.

По ирония на съдбата, повечето от трудностите на Оруел произтичат от успеха на „Ферма за животни“. След години на пренебрежение и равнодушие светът най-после започва да се пробужда за неговия гений. „Всички продължават да идват при мен“, пише той на Кьостлер, „с молби да преподавам, да пиша разни книжлета, да се присъединя към това или онова – не можеш да си представиш как жадувам да се освободя от всичко това и да имам отново време за размисъл.“

Но налице са и други влияния. Скоро след осиновяването на Ричард, апартаментът на Оруел е разрушен от самолетна бомба. Атмосферата на случаен терор в ежедневието на военния Лондон става неразделна част от настроението на бъдещия роман. Следва нещо още по-лошо. През март 1945, по време на служебна командировка в Европа, Оруел получава новината, че жена му е починала по време на рутинна медицинска операция, без да се пробуди от анестезията.

Той остава внезапно вдовец и самотен родител, напъващ се да уреди някак криво ляво живота в жилището си в Айслингтън и работещ непрестанно, за да удържи пороя от разкаяние и скръб след преждевременната смърт на съпругата му. През 1945 г. например той пише около 110 000 думи за различни издания, включително и 15 литературни рецензии за Observer.

И тук се намесва издателят му Астор. Семейството му притежава един имот на далечния шотландски остров Джура, близо до Ислей. Там има и къща, наречена Барнхил, на седем мили от Ардлуса, почти на самия край на този скалист издатък от Вътрешните Хебриди. В началото Астор го предлага на Оруел като място за почивка. Той е удивен от ентусиазма, с който Оруел приема предложението.

През май 1946 Оруел, все още събирайки разпилените парчета от живота си, взема влака за дългото и напрегнато пътуване до Джура. На приятеля си Артур Кьостлер той споделя, че това е „почти като подготовка на кораб за арктическо пътешествие“.

Но това е рискован ход. Оруел не е в добро здраве. Зимата на 1946-1947 г. е една от най-студените през века. Следвоенна Великобритания е по-мрачна дори и от онази по военно време, а той винаги е страдал от слаби гърди. В края на краищата, откъснат от ядовете на литературния Лондон, той е свободен да се заеме без ограничения с новия роман. „Задушен от журналистиката“, както сам се изразява, той казва на един приятел: „Започвам все повече и повече да приличам на изстискан портокал.“ Обещанието за творческа свобода на острова от Хебридите също си има своята цена. Години преди това, в есето „Защо пиша“, той е описал борбата за довършване на една книга: „Писането на една книга е ужасна, изтощителна борба, като продължителен пристъп на някаква тежка болест. Човек никога не би предприел нещо такова, ако не би бил подтикван от някакъв демон, на когото не може нито да се противопостави, нито пък да разбере. Всичко, което човек разбира е, че този демон е същият инстинкт, който кара едно бебе да пищи и да търси внимание. И все пак вярно е също и това, че човек не може да напише нищо смислено, ако не се опитва постоянно да заличи собствената си личност.“ А след това иде прословутото заключение: „Добрата проза е като стъклото на прозорец.“

През 1949 година е публикувана последната му книга – романът „1984“. Това е антиутопия, в която Оруел с присъщия си гняв рисува тоталитарното общество и показва, че унищожението на езика е неразделна част от тиранията. Това е една история, която си остава завинаги свежа и съвременна, а нейните понятия „големият брат“, „двусмисъл“ и „новоговор“, днес са части от ежедневната реч. Романът е преведен на повече от 65 езика, от него са продадени милиони копия в цял свят, което отрежда на Джордж Оурел уникално място в световната литература.

В съвременната световна култура трайно се „настанява“ персонажът „Големият брат“ и изразът: „Големият брат те наблюдава“. „Беше светъл и студен ден през април, и часовниците биеха тринадесет часа.“

Десетилетия след публикуването на шедьовъра на Оруел, „1984“, първото му изречение звучи леко, естествено и убедително, както и тогава. Но, ако погледнем оригиналния ръкопис, ще открием нещо по-различно: не толкова звънливата яснота, колкото множеството преработки с различни мастила, което издава изключителната обърканост, криеща се зад композицията.

Думата „оруелски“ днес е универсален синоним за всичко, което е репресивно или тоталитарно, а историята на Уинстън Смит, обикновен човек от онези времена, продължава да вълнува читатели, чиито страхове за бъдещето са много по-различни от ония на английския писател от средата на 1940-те. Обстоятелствата около писането на „1984“ ни представят една плашеща история, която ни помага да разберем мрачността на оруеловата антиутопия.

Думите на Оруел

Войната среду чужда страна се случва само тогава, когато заможните класи смятат, че ще извлекат печалба от това.

Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.

Всички са равни, но някои са по-равни от другите. — из „Ферма за животни“ (Animal Farm) (1945)

Всяка военна пропаганда, всички крясъци, лъжи и омраза, неизменно произхождат от хора, които не воюват.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш трябва да се поизцапаш.

Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.

Най-хубавите книги са тези, които ти казват това, което ти вече знаеш.

Обществото изглежда винаги е изисквало от хоратоповече, от колкото на практика някога ще получи.

Рекламата е като тракане с пръчка в кофа за помия.

Съществуват идеи, които са толкова погрешни, че само наистина интелигентен човек би могъл да повярва в тях.

Човек може да бъде щастлив, само ако не приема, че целта на живота е щастието.

Човекът е единственото същество, което консумира, без да произвежда. Човекът не дава мляко, не снася яйца, не е достатъчно силен, за да дърпа плуг, не може да тича достатъчно бързо, за да улови заек, и все пак той е господар на всички животни.

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който остъпва върху човешкото лице и остава там завинаги.

Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила.

art-twig.bg