„Който спи с папата, трябва да има дълги крака“ – и това е от бисерите, които са радост за сюрреалистите. „Никой не плува в гората“, а също: „Не можеш да превърнеш парфюмите в цветя“. Думите са на вечно влюбеният поет, Пол Елюар, следващ своето сърце във време на революции, социални кризи, война и авангардни движения в изкуството. На 18 ноември 1952, Пол Елюар получава инфаркт и умира. Погребан е в парижкото гробище Пер Лашез. Погребението е организирано от Френската комунистическа партия, а на него присъства Пабло Пикасо, единствен от старите му приятели.
В лявото движение поетът търси възможността за социално, политическо и сексуално освобождение, а в това вижда и мисията на поезията.
Началото:
Роден като Йожен Гриндел, френският поет, считан за един от основоположниците на сюрреализма, получава псевдонима Пол Елюар от своята съпруга.
От малък боледува от туберкулоза и именно в санаториум за болни от туберкулоза се запознава с рускинята Елена Дмитриевна Дяконова, известна повече с името Гала. Женят се през 1917 г. Бракът им продължава 12 години, след което тя напуска поета и се омъжва за 10 години по-младия от нея Салвадор Дали. Втората съпруга на Елюар е Мария (Нуш) Бенц, която позира като модел на Пабло Пикасо.
Пол Елюар участва в Първата световна война и във Френската съпротива по време на Втората световна война. Пише любовна, философска и гражданска лирика. Превежда и публикува на френски сборник с поезия на Ботев. Посмъртно получава Международната награда за мир (1953).
Пол Елюар издава над седемдесет книги с поезия, политически и критически текстове. В България този велик световен поет ще остане завинаги с това, че превежда стихотворения на Христо Ботев на френски език. Сред почитателите на Елюар е неговият преводач на английски Самюъл Бекет.
art-twig.bg споделя с вас няколко вълшебни стихове от Пол Елюар. Надявам се да ви харесат:
***
Добър ден, тъга!
Сбогом тъга!
Ти си вписана в линиите на тавана.
Ти си вписана в очите, които обичам.
Ти не си най-страшното бедствие,
защото и у най-жалките устни
оставяш усмивка.
Добър ден, тъга!
Любов на отзивчиви тела.
Всесилие на любовта,
чиято ласка възниква внезапно,
„Жената е по-красива от света, в който живея, затова затварям очите си.”
***
„Птицата е в хармония с вятъра, небето е в хармония със своята истина, а човекът – със своята реалност.”
***
„Поетът не е вдъхновен – той е този, който вдъхновява.”
***
„Да живееш, значи да споделяш живота си с другите.”
***
„И въпреки всичко не намерих онова, което обичам, в това, което пиша.”
***
„Сбогом, самота, добър ден, самота.”
***
„Нашето щастие е в пòлета. То няма гнездо, има само криле.”
***
„Изкуството на танца”
Крехкият дъжд държи керемидите
в равновесие. Балерината
никога няма да се научи
да се лее и да скача
като дъжд.
Отчаянието няма крила,
и любовта няма,
лице нямат:
те не говорят.
Не ги разбуждам,
не ги съзирам,
не им говоря,
но аз съм толкова реален,
колкото са моите любов и отчаяние.
art-twig.bg
