Connect with us

БулевАРТ

Парижкото чудо Жулиет Бинош – вдъхновяваща и на 57 (Галерия)

Публикувана

на

Французите я наричат Ла Бинош. Тя все още е най-високоплатената актриса в родината си. Зад гърба й са роли в култови филми като „Непоносимата лекота на битието“, „Три цвята: Синьо“, „Английският пациент“ и „Шоколад“, както и най-големите кинонагради Оскар, Златен глобус, Сезар и театралната Тони.

На 9 март 1964 г. на бял свят в центъра на френската столица се ражда една актриса, която вълнува умовете на кино феновете от 1983г. насам.

Баща й е скулптор и театрален режисьор, а майка й театрална актриса с полски произход.

Развеждат се, когато Жулиет е само на 4 години. Изпратена е в интернат заедно с по-голямата си сестра. След време тя ще каже, че не се сърди на майка си за това. След като навършва 15 години, Жулиет заживява в Париж със сестра си.

По това време започва да се изявява на театралната сцена в пиеси на Молиер и Пирандело. Учи драма в специализираното Национално училище по изкуствата, но след две години го напуска, за да се посвети на киното.

Филмографията й включва повече от 50 филма. Получавала е Оскари, награждавана е на кино фестивалите в Кан, Венеция, Берлин и др. Жулиет Бинош е по женски изящна, по френски обаятелна и притежава такава изисканост и талант в актьорската игра , че като истински феномен – първично и естествено, завладява публиката и дълго време не я оставя да си поеме дъх от вълнение.

Жулиет Бинош

Най-верните й фенове я наричат Ла Бинош. За да стигне до този заслужен псевдоим обаче, животът й започва трудно. Родителите й се развеждат, когато тя е на 4 години и детството на бъдещата актриса минава в гостувания у баба й и в пансиони.

“Баща ми беше мим, ръководеше театрална трупа, после беше скулптор. Майка ми пък беше актриса, примина през обучението, през писането и все още поставя спектакли. Тя идва от семейство на полски имигранти, винаги е изпитвала нуждата да се утвърди интелектуално. Баща ми ни водеше в цирковете, на политически или художествени фестивали. Майка ми, това бяха спектаклите, концертите, книгите за рисуване, за музика. Тя ме караше също да чета. Като дете, никога не съм оспорвала образованието, което получавах, защото имах нужда от него. Имах конфликти с моите възможности, но не и с образованието, което ми даваше майка ми. За мен никога не е имало бариери между изкуствата.”

На 15 години вече е достатъчно смела, за да живее сама. Любовта към изкуството й започва с живописта. Учи в Националното училище по изкуства в Париж, а след това и в Консерваторията. Да се справя сама, да изпитва материални затруднения, да взема всички решения без чужда подкрепа – това я прави различна от нейните връстници и съученици.

Juliette Binoche

“Не успях да вляза в академичната рамка на задължителното образование, не успях да се интегрирам в него. Това, което харесвах, беше междучасието, което ми се струваше истинското място на щастието и моментът на всички възможности, на приятелството, на изразяването, на въображението, на дишането, на създаването, на забравата и на безкрая. Не бях създадена за една прекалено строга образователна система, с нейните оценки и диктат, това пространство, в което си вписан в нещо като номенклатура, създадена от някой неидентифициран външен, който решава кое е добро и кое е лошо. Аз вече различавах два свята, в единия от които се чувствах по-щастлива и по-жива: този свят повече не го напуснах.”

Juliette Binoche

Днес самата тя е майка на две прекрасни и вече порастнали деца, за щастие нито един брак и няколко легендарни любовни истории. Все с красиви и талантливи мъже – Леос Каракс, Даниел Дей Люис, Андрей Кончаловски, Оливие Мартинес, както и бащите на децата й, разбира се – Андре Ал и Беноа Мажимел. И двамата не са от звездните й партньори, вярно, но пък са от най-красивите. Какво повече би могла да иска?!

За свой най-голям успех актрисата счита участието си във филма „Три цвята: Синьо”. За него получава награда от фестивала във Венеция, както и „Сезар”. Следваа „Английския пациент” (също с много награди) и голяма почивка, която актрисата си дава от участията си в киното. За известно време тя се посвещава само на театъра.

Juliette Binoche

Всички тези неща минават през главата на Жулиет, когато през 2013 г. получава толкова милото писмо на британеца Гарет Едуардс, избран да режисира новия филм „Годзила“. Той й пише колко великолепна актриса е, как мечтае да снима с нея и т.н., и т.н. Някак изведнъж Жулиет чува в главата си добре познатото прещракване – така е всеки път, когато решава да постъпи глупаво, а тя обожава да върши глупости.

Има си любима реплика от свой филм: „Човек никога не е достатъчно глупав“. Е, тя доста се е постарала да опровергае това заключение, но като се замисли, отдавна не го е правила. Може би е дошъл моментът. Решава да приеме. По-добре да се снима в „Годзила“, отколкото да прави досадни равносметки. Според разказите на руския режисьор и бонвиван Андрей Кончаловски обаче Дей Люис бил толкова луд по Жулиет Бинош, че бил твърдо решен да убие Леос Каракс и да освободи любимата си от пленничеството на злия французин. Дори го причаквал с нож пред дома му няколко вечери подред, така че режисьорът бил принуден да се обади в полицията. Даниел Дей Люис обичал да смесва живота и филмовите сюжети и човек никога не знаел с кого точно общува – със самия актьор, или с героя му (поредния).

Juliette Binoche

Естествена – това е първата дума, която ни хрумва, когато става дума за Жулиет Бинош. Пълно отдаване, без суета и превзетост. Бинош е една от малкото известни жени, които приемат остаряването спокойно и без да му се съпротивляват. Възрастта личи най-вече около очите й.

Въпреки това и на 55 години тя не си спестява лицевите мимики и само с едно движение на веждите или клепачите може да покаже чувство, да се разплаче, да разплаче и зрителите. Честит рожден ден, Жулиет!

art-twig.bg

Advertisement

Facebook

Календар

март 2024
ПВСЧПСН
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031