Отиди си „Капитана на думите“ – поетът Пейо Пантелеев (Видео)

Поетът и актьор Пейо Пантелеев, емблема на Бургас, почина днес  само дни преди да навърши 75 години. Хиляди четяха и пееха неговите стихове за Бургас, морето и любовта, а съгражданите му го наричаха с почит „Капитана на думите“.

На 6 февруари 2020 г. звездите на българската естрадна музика аплодираха за последно Пейо Пантелеев по повод 75-годишнината му, която той така и не дочака. Тогава пред поета и създателя на най-големите хитове в българската музика се поклониха най-големите изпълнители от близкото минало. А кметът Димитър Николов връчи на поета престижния почетен знак на Общината – „Ключа от Кулата на Бургас“.

Пейо Пантелеев е роден на 3 май 1945 г. в Бургас. Актьор, режисьор, художник, мим, поет, откривател на таланти. Бивш баскетболист. Многобройни и многолики са превъплъщенията му. Над 30 години играе на сцената на кукления театър в Бургас.

През 1976 г. създава първото в България студио „Пантомима“, заедно с Милчо Милчев и Вельо Горанов. Режисьор е на театрални състави. Пише детски пиеси и стихове.

Пейо Пантелеев сам нарича поетичните си творби „стихотворни песни“. Дори без мелодия, когато се четат, те звучат като песен – така естествено, както плисъка на вълните от морето. Или като звъна на църковна камбана. Популярните песни по негови текстове са „Рождество“, „Звезда“, „Здравей, как си, приятелю“, „Обич“, Старият мост“, „Навяват преспите тъга“, „Шепа пепел”, „Две звезди”, „За теб, любов” и други, изпълнявани с успех от Ваня Костова, Тони Димитрова, Фамилия „Тоника“, Боян Михайлов, Галя Ичеренска и други български популярни изпълнители.

За себе си Пейо Пантелеев казваше, че мрази „лесното“ в професията, приема таланта като даденост, а живота — като безценен подарък и още: „Приемам стиховете и песните си като самотни птици…

Мисля, че това е трагедията на човека – че бърза всичко да си обясни, да открие, да срещне нови същества в космоса. Ще ги срещне, не му е дошло времето. И какво от това?!… А аз гледам звездите на небето и си казвам – никога не искам да разбера какво е това – за мен това е нищо повече от един толкова красив факт, различен от калта, която газим. Защо искаме да обясним и очовечим звездите? Защо искаме да обясним Господ, поезията? Веднъж едно дете ми каза: „Няма Господ“. Попитах го обича ли майка си, семейството си, книгата, която държи в ръка, кученцето в къщи. То отговори: „Да“. „Ето, това е Господ“, казах му. Защо трябва да го търсим там, където го няма?

Любовта е Господ.“

twig.bg