Connect with us

Афиш

Огюст Роден: от кесията за сливи до Мислителят (Галерия)

Публикувана

на

Огюст Роден има две страсти – скулптурата и жените. „Бронзовият век” и „Молитвата на Йоан Кръстител” му носят слава, но тя служи само да сътвори още по-великите – „Мислителят”, „Целувката”, „Гражданите на Кале”. А къде са жените? Винаги наоколо, без тях Роден нямаше да може нищо.

Произходът на Франсоа Огюст Рене Роден не сочи гения, който го прави родоначалник на импресионизма в пластичните изкуства и модерната скулптура. Баща му е полицай, женен за шивачка.

Огюст е роден на днешната дата 12 ноември през 1840.

Късоглед е, не вижда черната дъска и губи интерес към училището, а за творец учи, като рисува в Лувъра.

Голяма част от упованието му идвало от сестра му Мария. Тя била здрава, силна и успешна. Обаче съдбата не била толкова благосклонна към нея и след една нещастна любов, завършила почти трагично, тя загърбва окончателно светския живот и се посвещава на религията.

Първият досег на Роден до изкуството се оказва кесията, в която бакалинът слагал сливите, които майка му купувала за десерт вкъщи. Книжният плик бил декориран с образи, които се оказват първите модели на малкия Огюст – лицето на скулптурата, днес издигнато в култ. По-късно, след като се оказва, че момчето не го бива за нищо друго, посещава училище за изобразително изкуство. Там научава нещата, които винаги ще му бъдат от полза, но никога няма да са достатъчни и всъщност винаги ще ги оборва с работите си. Ето защо – в резултат на дълги препирни у дома – след този курс той се оказва студент в Академията по изкуствата в Париж.

Голям успех, при това вероятно заслужен; бъдещето му е в кърпа вързано. Това вероятно си мислят всички, когато Роден попада в Академията. Но всъщност там той се опълчва на статуквото; показва се като бунтар, инакомислещ и новатор и именно с този антиконформизъм се представя в артистичните среди.

На 14 е в Имперското училище по дизайн, но три пъти се проваля за Висшето училище по изящни изкуства и страда. Повече страда обаче за смъртта на сестра си Мари. Става послушник, но в ордена виждат таланта му и го връщат в света, за да служи на Бога чрез онова, за което е изпратен на земята. През 1864 стават три важни неща. Роден заживява с Роз Бюре, шивачка и модел. Тя е до него 53 години, независимо от всички други жени. Женят се чак през 1917, седмици преди нейната и месеци преди неговата смърт.

После наема ателие, прави “Човекът със счупения нос” и го дава в Есенния салон. Скулптурата е предизвикателна като естетика и стои недовършена – парче от нея е отчупено. Отхвърлена е, но в същия салон и в същия „недовършен“ вид след 10 години вече е възхвалявана.

И трето, Роден работи с Албер Кари-Бельоз. Освен декоративни предмети, прави и малки пластики, Бельоз ги тиражира като свои, но му плаща допълнително. Финансовите му дела се подобряват и Роден отива в мечтаната Италия и най-вече – при Микеланджело.

„Микеланджело ме освободи от ограниченията на академичната скулптура”, казва по-късно.

Обратно в Белгия, Роден е жаден за творчество. През 1878 излага „Бронзовата епоха” – мъжка фигура, която е така реалистична, та мнозина я смятат за отпечатък от жив модел. Жури гледа случая и оправдава автора, но слуховете остават.

Потиснат от тези глупости, в „Молитвата на Йоан Кръстител“ той се застрахова – прави фигурата по-дребна от човешки ръст и предизвиква възторг с внушението за движение. Публиката дори не забелязва, че Кръстителят не е изобразен в крачка, а е стъпил здраво на двата крака.

Роден става звезда в Париж, а министърът на изящните изкуства Антонен Пруст му дава най-ценната поръчка – голям скулптурен портал. Роден е на 40 и започва работа върху „Портите на ада”, група със 186 фигури, висока 6, широка 4 и дълбока 1 метър. Вдъхновена е от Данте, Бодлер, Новия завет, готическите катедрали, Микеланджело и „Портите на рая“ на Гиберти.

Той работи върху „Портите“ 37 години. „Мислителят”, всъщност е централен образ в тази композиция и изобразява Данте, взрян към ада. „Целувката” пък е миг от любовната история на Паоло и Франческа от Римини. Така е с всички скулптури за „Портите на ада” – те заживяват свой живот, а цялата композиция е отлята в бронз чак след смъртта на Роден.

Огюст Роден е човек длъгнест, слаб, с рижа брада. Той вечно мачка парче глина, а изведнъж, само с няколко движения, глината оживява. После образът изчезва, идва друг, който също изчезва – и така, докато художникът намери това, което търси. Глината е главният материал за Роден, всичко друго е дело на помощници.

Точно като помощник през 1884 идва в ателието Камий Клодел, 19-годишна красавица и талантлив скулптор. Тя е голямата любов на Роден. Те са заедно ден и нощ, Камий го иска изцяло, но той не може да се раздели с Роз. Това изостря отношенията, тя е все по-капризна и студена, а през 1893 се разделят.

След загубата на Камий и с напредването на възрастта, страстта на Роден към жените става мания. Ателието му е пълно с голи модели и има шумни, болезнени връзки с жени от артистичните среди и висшите класи. Някои просто му харчат парите, други се къпят в славата, трети откровено го крадат. В опит да спре поне кражбите, той подарява творбите си на френската държава.

През 1917 умира, официално – от грип. Секретарят му Тирел твърди, че художникът моли да прекара зимата в бившия хотел „Бирон”, превърнат в музей на собствените му творби, но му отказват. И докато великият Огюст Роден умира вън от студ, скулптурите му вътре живеят на топло.

art-twig.bg

Advertisement

Facebook

Календар

ноември 2022
ПВСЧПСН
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930