Connect with us

БулевАРТ

Николай Гогол: Сега всяка едва изпълзяла гъсеница си мисли, че е аристократ…

Публикувана

на

На 1 април се навършват 212 години от рождението на този гений на перото и човешката душа.

Животът на Гогол преминал в постоянни кошмари и страхове. Някои литературоведи смятат, че писателят е страдал от някакво психично заболяване, други – че е бил психически нестабилен, но не и болен. Бил удивителен работохолик, който подхранвал мозъка си с постоянно похапване на нещо сладко. Буквално като малко дете бил пристрастен към захарта. По характер го описват като срамежливец и комплексар, който изпитвал страх от непознати.

Особено кошмарни били последните години от живота му. При едно пътуване до Рим се заразил с малария. Оцелял, но към другите му странности и мрачни състояния, се прибавили нови – започнал да страда от внезапни припадъци с видения. През 1850 г., докато прави литературно четене пред тесен кръг приятели на втория том на „Мъртви души“, внезапно станал мрачен и съобщил гласно, че усеща… наближаващата си смърт. Слушателите му, които до този момент се заливали в смях от прочетеното, буквално зяпнали втрещени. Разбира се, минава доста време – около 2 години, от онази сказка до смъртта на Гогол през 1852 г. , но всички присъствали онази вечер, по-късно ще коментират рязката смяна в настроението на писателя.

Буди недоумение и самата му смърт. Историците твърдят, че година преди фаталната февруарска нощ през 1852 г., Гогол се самоизтезавал с глад, като обяснявал, че така „гони дявола от себе си“. В резултат на гладуването, организмът му се изтощил до крайност. В нощта на смъртта си се отдал на молитви, след което поискал да му донесат ръкописите, извадил оттам една част от тях, която оставил до леглото си, а останалата заповядал да изгорят. После си легнал и се разплакал. Според слугите, бил казал: „Ще продължа да се смея през сълзи!..“ Смъртта го споходила в съня му. След смъртта на писателя изчезва втората част на „Мъртви души“. Затова се предполага, че именно нея е накарал да изгорят в онази последна нощ…

Огромен брой хора се стичат по Никитская улиците, за да изпратят Гогол в последния му път. Шествието е толкова голямо, че не се вижда краят му. Тогавашният генерал-губернатор на Москва Арсений Закревски си спомня: „В деня на погребението имаше народ от всички съсловия и от двата пола – страшно много. А за да мине всичко тихо и мирно, отидох и аз“.

 

Властта е обхваната от страх като че ли пред стихия и тя реагира на най-невинните дреболии нервно и неадекватно. Иван Тургенев в некролога за „Московские ведомостей“ нарича Гогол „велик писател“.

 

Със специално разпореждане на министъра на вътрешните работи той е арестуван за това и е държан две седмици в затвора. Освен това излиза разпореждане изобщо да не се споменава името на Гогол и да се замени с „известен писател“.

 

Не само „Ревизор“, а и други творби на писателя са били забранявани, докато е бил жив. Но и 20 години след смъртта му министърът на вътрешните работи Александър Тимашев заповядал да се спре поставянето на „Ревизор“. Причината: „Пиесата прави прекалено силно впечатление на публиката и то не такова, каквото би било желателно за властите“.

art-twig.bg ви припомня известни смешни афоризми на Гогол.

1) „Ех, руският народец! Не обича да умира от естествена смърт!“ / „Мъртви души“

2) „Та това е на цял свят известно, че когато Англия смърка тютюн, то Франция киха“. / „Дневникът на един луд“

3) „Руският човек… има странно качество: веднага щом в джоба му се появи някой грош – всичко му става безразлично и морето му е до колене“. /

4) „… с мъжа си се биеше само сутрин, защо само по това време понякога го виждаше“. / „Нощ преди Коледа“

5) „Аз на всички открито заявявам, че взимам подкупи, но във вид на какво? Кученца от хрътки. Това е съвсем друго нещо“. / „Ревизор“

6) „Сега всяка едва изпълзяла гъсеница си мисли, че е аристократ“. / „Ревизор“

7) „Александър Македонски е герой, но защо трябва да чупим столовете?“ / „Ревизор“

8) „Откакто станах началник, може да ви се стори невероятно, но всички оздравяват бързо, като мухи. Болният още не влязъл в лазарета, и вече е оздравял; и не толкова от медикаментите, колкото от честността и дисциплината“. / „Ревизор“

9) „Все пак, дявол да го вземе, прекрасно е да бъдеш генерал!..“ / „Ревизор“

10) „Руският човек има един непримирим, опасен враг, който, ако го нямаше, той щеше да е исполин. Този враг е мързелът“. / Писмо до Аксаков

11) „С мъдро познание на сърцето и живота ще се отзове словото на британеца; като птица ще блесне и ще се разлети недълговечното слово на французина; остроумно ще измисли своето, не всекиму достъпно, умно-хилаво слово; но няма такова слово, което да е с такъв размах, бойко, така да се изтръгва от самото сърце, така да кипи и живо да трепти, както точно изреченото руско слово“. / „Мъртви души“

12) „… след снощи в устата ми е така, сякаш там е пренощувал цял ескадрон…“ / „Мъртви души“

art-twig.bg

Advertisement

Facebook

Календар

юли 2026
ПВСЧПСН
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031