Невена Коканова: Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява… (Галерия)

Всички онези, които се познавали приживе Невена Коканова знаят, че тези думи не са помпозни и празни, а част от житейската философия на актрисата, която тя следва през целия си живот.

Живот, овенчан със звезден успех, но изживян скромно, ненатрапчиво и с онзи стил, присъщ на големите хора. На днешният ден първата дама на българското кино щеше да навърши 81 години и можеше да играе още като своите приятелки Гинка Станчева и Емилия Радева.

Родена е на 12 декември 1938 година в град Дупница. Майка й Елеонора е потомка на австрийската аристократична фамилия Фон Хелденберг и на поборническия Манджуков род. Баща й е Богдан Коканов – царски офицер. Едва когато Неве е на 6 годинки, той е изпратен в Белене. Въпреки че оцелява, семейството няма право да живее повече в столицата.

Невена Коканова и Раде Маркович в „Крадецът на праскови“ (1964)

Преселват се в с. Кумарица, днешен Нови Искър, а за Невена е избрана практична икономическа професия и тя започва да учи финанси. Както знаем обаче, каквото е начертано, трудно се трие и след явяване на кастинг за филма „Две победи“ на Борислав Шаралиев невероятното лице на актрисата е показано за пръв път в едър план с репликата: „Какво има?“ Оттогава има много повече от едно „какво“ в звездния път на Неве. Следват кандидатстване във ВИТИЗ, на което не я приемат, а след това работа като стажант-актриса в Ямболския театър, където въобще не ги интересува, че госпожица Коканова няма специално образование. Тогава тя е едва на 18, а след като изиграва Шекспировата Жулиета боса на сцената, за ролята й се разчува в цялата страна.

Невена Коканова в театъра

Невена обожава да ходи боса. Актрисата твърди, че сякаш земята я целува, а и така бяга от имиджа на префърцунена, известна артистка от онова време.От малка е възпитавана в изтънчени маниери и непримиримост. Невена е красива, фина и талантлива и така още соемнадесетгодишна излиза на сцената на Ямболския театър. Няма специално образование, не е учила актьорско майсторство, но то е в душата й. Тя е от онези хора, които носят таланта в себе си, съчетавайки го с огромна харизма и обаяние. Така и идват големите роли, които са големи не само за актрисата, но и за българското кино изобщо. Тя е Ирина в екранизацията на романа на Димитър Димов „Тютюн“, но преди това е Ема в „Години за любов“ на Янко Янков. Тя е Жена от „Инспекторът и нощта“, тя е удивигелната Лиза от „Крадецът на праскови“, тя е Неда от „Отклонение“, тя е Тинка от „Момчето си отива“ тя е…Невена. Удивителна и необикновено обикновена.