Невена Коканова: Аз съм артистка, а животът е моето хоби

Гранд дамата на българското кино

„Вие ме развълнувахте“ – това изрича френският писател Андре Мороа, когато вижда за пръв път нашето момиче на червения килим в Кан. Той е покосен от невероятната смиреност и красота на българката и въпреки че на най-престижния кинофорум през май 1963 г. победител е „Гепардът“ на Висконти, а не „Тютюн“ на Корабов, всички са победени от едно-единствено лице. Малко след това се случва и голямата, тиха лудост в живота на Невена. Историята с главно „И“ и любовта с главно „Л“ – „Крадецът на праскови“ (1964) и той… Раде Маркович.

Сякаш на пръсти пристига любовта при примата на родното кино. На снимачната площадка на романтичната история по Емилиян Станев чувствата излизат извън написания сценарий. В момента, в който героят на Маркович изрича към Коканова репликите: „Защо те волимй слънце мое, ти го знаеш, я те волим“, всички на терена застиват. Камерите сякаш забавят своя ход, а екипът се вцепенява. Режисьорът Въло Радев само отронва лека въздишка, безсилен пред случващото се. То вече е станало. Пламнала е голямата, забранена любов между Раде и Невена. Той – женен за сръбската звезда Оливера Маркович, артист на Юголсавия, тя – омъжена за Шарланджиев. Съпругът на Неве знае за увлечението й. Той е толерантен, но дава да се разбере, че трябва да избира.

На 12 декември 2013г. Невена Коканова щеше да навърши 80 години, но коварната болест я отне от живота твърде рано, едва навършила 61г. Но и днес образът й, ролите й, човешкото й присъствие са ярки и в спомените на хората, които са я познавали отблизо и в сърцата на онези, които е заразявала с обаянието си от екрана.

Днес ще споделим с вас няколко красиви цитата, изречени от бележитата актриса. Те са удивителни като самата нея:

Мразя да говоря за моите трудности. Срамота е да приказвам за тях, когато обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми.
Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени… Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен.
Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява!
Да напиша книга за живота си? Не. Това биха били страниците на моята душа, а нямам ли още бели (страници), върху които искам да пиша? Това ли е причината… не знам и аз. Или действително аз знаех как да се държа пред хората, но онова, което е мой свят, мисля, че е много действително мое и няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси… От къде на къде? Това е моят си живот.
Онова, което е моят свят, моята душа, никой няма право да се докосва до него!
Разочарованието винаги идва от човека, към когото храня особено доверие.
Такава е структурата на моето съзнание. Аз съм доверчива, но не в глупашкия смисъл, а в моралния. Мисля, че след като аз се отнасям доверчиво към ближния си, трябва да има отговорност. Когато има разминаване, го преживявам тежко. Боледувам. И като го изболедувам, този човек вече го няма за мен. Изчезва. Това е нещо като смърт.
Аз съм артистка, животът е моето хоби.

twig.bg