Connect with us

БулевАРТ

Неразбраният поет Атанас Далчев: Страхувай се от глупака не когато те напада, а когато те похвали

Публикувана

на

„Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим.“

Думите принадлежат на Атанас Далчев – поетът, който сякаш никога не получава истинско признание от обществото, а може би и заради това успява да „зарази“ със стиховете си дори хора, на които по принцип е чуждо това изкуство. Далчев умее да комбинира високата философия с образи, които могат да бъдат разбрани от всекиго. Сложна задача, решена от един от създателите на литературния кръг „Стрелец“, който с точните си “стрели” безпощадно улавя фините щрихи от живота.

Обичам изкуството, което завоюва действителността, а не бяга от нея, което претопява нещата и явленията и извлича от тях като от руда стройния свят на образите“, пише Далчев.

Темите за погледа навън, за прекрачването на границите и суровата действителност се предопределят от детството му. Той идва на бял свят на днешната дата в далечната 1904 година в Солун. След краха на Балканската война, в която родната къща на поета изгаря, семейството се установява в София. Атанас завършва Първа мъжка гимназия и философия в Софийския университет. През 1926 година излиза първият му самостоятелен сборник „Прозорец“ – един от любимите образи в неговата поезия. По-големият му брат Любомир Далчев е известен скулптор, автор на много от най-познатите статуи в София и други градове. Сред тях е тази на Св. Климент Охридски до Народното събрание.

1927-а е рождената година на кръга „Стрелец“, в който се включват видни интелектуалци като проф. Константин Гълъбов, Светослав Минков, Кирил Кръстев, Фани Попова-Мутафова. Обединява ги мечтата да издигнат националната ни литература на европейско ниво, но запазвайки автентичния й български облик. За съжаление, не получават особено признание. Вестникът, носещ името на кръга, спира да излиза само след 12 броя заради слабия интерес. Обществото не е узряло за предлагания от тях светоглед, но това не спира Далчев да продължи да пише така, както вижда живота през прозореца на стиховете.

Втората световна война повтаря за поета и неговото семейство нещастието, сполетяло ги през Балканската: къщата им е разрушена при американските бомбардировки над София. После с 9 септември идват промените, а свободолюбивият и принципен интелектуалец трудно се вписва в новия живот. През 1947 година е уволнен като началник на отдел „Обществено възпитание“ към Министерството на информацията и изкуствата. В онези тягостни времена дори спира да пише. Започва отново след повече от десетилетие, а едва през 1965 година издава първата си стихосбирка след дългата пауза – „Стихотворения“. Постепенно произведенията му добиват популярност, признание на държавно ниво, както и в чужбина. Далчев получава много награди, сред които орден на Президиума на Върховния съвет на СССР, званието „заслужил деятел на изкуството и културата на България“ и Хердеровата награда на Виенския университет през 1972 година Същата година близкият му приятел Радой Ралин съставя и издава сборника с негови стихове „Балкон“.

Далчев не се стреми да бъде харесан на всяка цена, в нито един момент не се влияе от доминиращите предпочитания на обществото. Нещо повече, с упоритост и творчески нюх той прозорливо съумява да проправи постепенно път на своите различни стихове, които след това ще повлияят на цели поколения български творци. Тихата културна революция, която Далчев осъществява, променя из основи нашия литературен живот и го модернизира. По-малко познати, но определено немаловажни са неговите заслуги като преводач – на тази част от работата си поетът отдава изключително значение.

„Художественият превод ми напомня прозорец, в който образите от улицата се смесват с отраженията на предметите вътре в стаята. Той е произведение толкова на автора, колкото и на преводача.“

Далчев подарява на българския читател творби на автори като Балзак, Лафонтен, Гарсия Лорка, Чехов, Стендал. Поетът умира през 1978 година. Душата му отлита през прозореца на времето, но не си отива. Прочетете стиховете му и ще я видите през стъклото на изящните му строфи, в които всеки образ рисува нова краска по живата картина от другата страна на прозореца…

Припомняме си Атанас Далчев с избрани фрагменти, мисли и впечатления от и за живота:

„Когато възникват за първи път в един самобитен ум, мислите и образите са винаги прости. Те се усложняват и замъгляват по-късно у подражателите.“

„Художественият превод ми напомня прозорец, в който образите от улицата се смесват с отраженията на предметите вътре в стаята. Той е произведение толкова на автора, колкото и на преводача.“

„Струва ми се съвсем погрешно да се противопоставя красотата на истината. Те може да се различават, но не си противоречат.“

„Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим.“

„Резултатът интересува хората повече от причината. Навярно затова мнозина не правят разлика между смешен и остроумен.“

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.“

„Нищо не изглежда по-остаряло от това, което е било ново вчера.“

„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“

„Мисълта и изкуството подяждат волята. Философите не са били никога големи характери. Нито пък поетите.“

„Известността носи със себе си окови: зависимост от читателите, от критиката; зависимост дори от собственото ти предишно творчество.“

„Бих желал да пиша всеки път така, като че започвам за първи път.“

„Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат.“

„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.“

„На една трапеза, дето всички са пияни, трезвеният е, няма съмнение, един неприятен свидетел.“

„Снизхождението е белег и на лоша съвест.“

„Мнозина искат да минат за хора с вкус, като отричат постоянно. Но истинският вкус се познава само по това, което той утвърждава.“

„Човек е искрен не по желание, а по природа.“

„Искреността няма нищо общо с безсрамието. Наопаки, някакво стеснение я придружава винаги и само по него ние можем да я отгатнем.“

„Най-тежък за бореца е часът на победата.“

„Талантът е по-често явление от характера.“

„Простотата и баналността си приличат; те са две сестри, от които, въпреки приликата, едната обаче е хубава, а другата – грозна.“

„Страхувай се от глупака не когато те напада, а когато намисли да те похвали.“

art-twig.bg

Advertisement

Facebook

Календар

юли 2024
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031