На 10 март се навършват 80 години от смъртта на великия руски писател Михаил Булгаков (1891-1940), останал в световната литература с „Майстора и Маргарита“, „Кучешко сърце“, „Бяг“, „Фаталните яйца“, „Дяволиада“, „Бялата гвардия“, „Театрален роман“…
Руският писател и драматург е роден в Украйна на 3 май (15 май нов стил) през 1891 година в семейство на руснаци. Баща му Афанасий Булгаков е преподавател в Киевската духовна академия, а дядовците му са православни свещеници.
Той завършва медицинския факултет на Киевския университет и по време на Руската гражданска война служи в армията на Украйна. След края на войната остава в Русия и е лекар в малко село за почти 2 години. През 1919 година обаче Булгаков решава да се отдаде изцяло на литературата, към която питае жив интерес още от гимназиалните си години. Оставя медицината зад гърба си, през 1921 година се мести в Москва, развежда се и започва да пише статии и фейлетони за печата. Издава сборници, пише пиеси, но след 1929 година държавната цензура го спира от възможността да публикува.
По-късно той работи като асистент-режисьор в Московския художествен театър, но след като на няколко пъти свалят негови пиеси от сцената, си подава оставката и е приет в държавния академичен Болшой театър като либретист и консултант.
До края на живота си Булгаков пише пиеси, критика, преводи и драматизации, които никой не издава. Паралелно с това той работи върху книгата, която нарежда името му сред тези на най-големите балетристи за всички времена .
„Майстора и Маргарита“е публикуван цели 26 години след смъртта на Булгаков. Авторът умира през 1940 година от нефросклероза в Москва. Неговият шедьовърът оцелява по време на трудните сталинистки времена и достига до публиката, благодарение на усилията на третата му съпруга Елена Шиловксая.
Романът „Майстора и Маргарита“ е пример за изключителна световна литература. Многопластова книга, която може да бъде четена десетки пъти за един човешки живот и всеки път да разкрива нови, неочаквани дълбочини и послания.
Шедьовър, който засяга най-изконните, най-универсалните теми, които занимават човешката душа – Дявола и Бога, любовта и страха, доброто и злото и Големия смисъл.
Подбрахме 15 въздействащи цитата от книгата, с които отбелязваме 126 години от рождението на Михаил Булгаков:
„Няма зли хора, има само нещастни.“
„Малодушието – един от най-страшните човешки пороци.
– Не, осмелявам се да ви възразя. Малодушието е най-страшният човешки порок.“
„Този който обича трябва да споделя съдбата на този, когото обича.“
„Никога и от нищо не се страхувайте. Това е неразумно.“
„Разберете, че езикът може да скрие истината, но очите – никога!“
„Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но, кой знае защо, те първи се появяват в Москва. Тези цветя много ярко се открояваха върху черното й пролетно манто. Тя носеше жълти цветя! Лош цвят. Тя сви от Тверская в една пряка и тогава се обърна. Знаете къде е Тверская, нали? По Тверская минаваха хиляди хора, но аз ви уверявам, че тя видя само мен и ме погледна не само тревожно, но дори някак болезнено.
Порази ме не толкова нейната красота, колкото безкрайната, невиждана самотност в очите й! Подчиних се на жълтия знак и също свих в пресечката, тръгнах подире й. Вървяхме безмълвно по кривата скучна уличка, аз по единия тротоар, тя – по другия. Представете си, по уличката нямаше жива душа. Измъчвах се, защото ми се стори, че трябва да я заговоря, а се боях, че няма да произнеса нито дума и тя ще си отиде и никога вече няма да я видя. И представете си, изведнъж заговори тя:
– Харесват ли ви моите цветя?
Добре помня как прозвуча гласът й, доста нисък, но пресеклив, и колкото и да е глупаво, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и докато я приближавах, отговорих:
– Не.
Тя ме погледна учудено, а аз изведнъж и съвсем неочаквано разбрах, че цял живот съм обичал именно тази жена!…“
„Какво щеше да прави твоето добро, ако злото не съществуваше, и как би изглеждала земята, ако изчезнат сенките от нея?“
„Каквото и да си говорят песимистите, Земята все още е съвършено красива, а на лунна светлина е направо уникална“
„Кой ви каза, че няма на света истинска, вярна, вечна любов? Да му отрежат езика за лъжа!“
„Всичко накрая се оправя. Така е изграден светът.“
twig.bg
