БулевАРТ
Между поезията и бокса: Палми Ранчев на 71
Публикувана
преди 5 годинина
От
Ива Оприкова
Бил е състезател, треньор (включително на националния отбор по бокс на Ирак), собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, журналист, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Автор е на десетки стихосбирки, романи, новели, сборници с разкази и филмови сценарии. Превеждан е на английски, френски, полски, испански, унгарски, турски, сръбски, гръцки и други езици. Носител е на немалко литературни отличия. Особено цени наградата си от конкурса на Bank Austria Literaris за „Малко късмет за по-късно“.
Днес рожден ден празнува Палми Ранчев.
Има очакване в следобеда. В мокрите от превалял дъжд улици.
И в потъмнялото зелено на тревата.
Скоро ще разбере чувството.
Отместено от часовете, вече не прилича на обикновено
очакване. На време, преминало край студения прозорец.
Без да разбере, преглътнал е деня като неразгадана тайна.
Не знае колко време му остава. Но вече е сигурен, че никога
няма да отиде другаде, където хората живеят по-естествено
и по-добре. Няма да срещне непознати красавици. И да гледа
отблизо в очите им.
Само ще си спомня как върви по пясъчен бряг.
Не си брои крачките. Не поглежда назад: оставя ли следи.
Погледът
Проследи я как пристъпва по брега. Прекрачи кипналата пяна.
Косите й се разпростряха нашироко. Сляха се с тъмната вода.
Иска да определи къде е. Отново да я види. И да я последва.
Взира се натам с часове. Продължава. Не стига по-далеч.
Исмайлие
Тук улиците завършват с небе.
В избеляла от разстоянието вода.
В смес от синьо в синьо. Очаква повече да види. И още повече
да си представи. Колона с капител, камъни и зид с надпис:
Тогава хората живееха и в небето.
Отдавна всичко е обикновено.
Не го интересува има ли следи.
От чувството, че някъде е бил.
И колко му остава да е жив. Сега му е достатъчна умората.
И босите му стъпала да крачат в синьото.
Като в уличната прах.
Точното място
Може да установи, че животът няма смисъл, и вкъщи,
седнал до масата, вдигнал крака на съседния стол.
В чашата си има още няколко глътки кафе. Отпива с поглед
и забравя, че всичко оттук започва. Сега ще започне.
Не е очаквал, че животът ще му натежи чак толкова.
Иска да е умрял
вчера. Ще трябва да живее и днес. И утре.
Вероятно и вдруги ден.
Дърпа се, опрял пети в асфалта. Прилича на отчаяно хлапе,
уморило се от плач. Не иска да върви. Не иска повече.
Умора
Намира сили и за това желание: изкачва се на хребета.
Отвисоко погледът полита. Носи се. Достигне ли
отсреща планините, продължава по-нататък. Отива далеко –
успява единствено в движението. Защото всичко е отдавна
само чувство. Чувства. Не е живот. Но и така живее.
art-twig.bg

Търсене

Мисъл на деня 01.02.2026

Мелания Тръмп събра фамилията на премиерата на биографичния си филм (Галерия)

Откриха паметник на Захарий Стоянов в София

Aвтопортрет на Фрида Кало продаден за 54,7 млн. долара

Мисъл на деня: 21 ноември 2025

Светецът на Барселона – Антони Гауди (Видео)

Мария – име за царици! Вечните песни за Мария (Видео)

Фил Колинс на 73: Барабанистът с най-нежния глас (Видео)

От „Закуска на тревата“ до „Олимпия“, изящните революции на Едуард Мане (Видео)

Ирландската звезда на световната музика Ения на 62 (Видео)
Календар
| П | В | С | Ч | П | С | Н |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | ||
| 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 |
| 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 |
| 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 |
| 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | ||

