Той е едно от „Страхотните момчета“ на Младежки театър „Николай Бинев. На тази сцена играе от 1972 г.
Има стотици роли в киното, телевизията и на сцената.
Колегите и приятелите го наричат Мавро.
Пише поетични рими, в момента играе „Кола Брьонон” от Ромен Ролан в Младежкия, а на маса в дома си репетира „Слънчеви момчета” от Нийл Саймън за театъра в Добрич. Намира време всеки ден да нахрани кварталното бездомно куче. Животът му е динамично предизвикателство от вълнения, влюбвания, прекрасни приятелства, предателства… Преминал е през тежки периоди. Пуши, вече не пие. Повече от двайсет години не близва концентрат. Харесва му прегръдката на морето. Харесва му и режисьорското амплоа. Вярва, че изкуството има терапевтична мисия, че театърът е призван да освобождава и просветлява духа.
Стефан Мавродиев е роден 29 декември 1943-та във Варна.
Сценичната магия е в кръвта му – баща му е учител и актьор, майка му пее във Варненската опера. Седемгодишен, Стефан се записва в театралната школа към Пионерския дом във Варна. Учи във ВИТИЗ в класа на Методи Андонов и се дипломира през 1967 г.
Играе най-напред в Пловдив, после – на сцената на Младежкия театър, Театър 199, в Сатиричния, в Народния, в постановки по Чехов, Брехт, Шекспир, Джоузеф Хелър, Стефан Цанев.
Сред емблематичните му роли на сцена е на прочутия луд (Дарио Фо пише тази роля за себе си) в „Случайната смърт на един анархист“, постановка на Андрей Аврамов, в Младежкия театър.
В началото на 2001 г., след 2-годишни перипетии, авторският спектакъл на Стефан Мавродиев „Йестърдей“ най-после вижда бял свят на сцената на Младежкия театър.
Косата на Мавродиев може и да е побеляла, но сърцето му е още момчешко и палаво.
Над 50 са ролите му на големия екран – сред тях са тези във филмите „24 часа дъжд”, „Мера според мера”, „Зона В-2”, „Петък вечер”, „Щурец в ухото”, „Птици и хрътки”… Чувствата и мислите си излива в рими. Пише стихове от 1969 г., но първата му книга излиза от печат чак през 1994 г.
Чакаме слънце в дълбокия танец.
В мъгли увит,
уви, стои, параклисът.
Море
от три
страни
плени
скали
набръчкани
като лице на стар човекоядец.
Ядец!
Така актьорът Стефан Мавродиев описва един снимачен ден в поетичната си книга „Харакири или безобразията на декадентството“.
Ако свърши театърът, значи животът е свършил, това е жизненото и творческо убеждение на актьора, режисьора, клоуна и поета Стефан Мавродиев, което той отстоява винаги и завинаги.
Честит рожден ден!
twig.bg
