Българската православна църква днес чества Рождеството на Пресвета Богородица. Божията майка е почитана като пазителка на християнското семейство и дома, както и като и покровителка на родилките и децата. Празникът е популярен като Малка Богородица и е един от петте в Богородичния празничен цикъл, включващ още Успение Богородично (Голяма Богородица), Въведение Богородично, Благовещение и Покров Богородичен.
Библейската легенда разказва, че родителите на Светата дева – Йоаким и Анна, били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Йоаким бил от царски род – рода на Давид, а Анна – от свещеническия род на Аарон. Бог чул горещите им молби за дете и чрез Архангел Гавриил възвестил, че ще им се роди дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове.
Обреди и ритуали за Малка Богородица
Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа. Стопанката на дома приготвя празнична пита. Тя не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома. Това е много почитан празник от жените, които отправят молитвите си към светицата в беди и в тежки дни. Молят й се да раждат леко и да са живи и здрави децата им. По стара традиция за здравето на децата на Малка Богородица се правят курбани. Омесват в нейна чест пита, наречена Богородичен хляб. Парче от нея се оставя за добитъка, прибавя се в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица . В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя.
Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве. В някои райони между Голяма и Малка Богородица се спазва строга забрана – жените не перат, не тъкат, не шият, не месят хляб, за да са здрави децата им.
Празникът Малка Богородица се почита с тържествени литургии, а по стара традиция за здравето на децата се правят курбани – в жертва се принася животно, най-често женско – овца. От курбана се раздава на бедните, приема се, че Светата Майка е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата. На Малка Богородица покрай манастири, църкви и оброчни места, свързани с Божията майка, се правят общоселски събори, играят се хора, пеят се песни.
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни многогодишни цветя и храсти. Тогава жените обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек. С него свързват „женския период“ и с китка от тревата, натопена във вода, се правят бани при „женски“ болести. Богородичната трева се пази за лек. При главоболие сварената трева се слага на главата, а с отвара от нея се правят „поливки“ при „незнайна болест“ и за здраве. Обредността, свързана с Богородица е връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки в индоевропейските митологии. Празниците й изразяват тържественост в отбелязването на сезонните и земеделски цикли. В българския народен календар рожденият ден на Света Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.
Храмов празник днес има един от най-почитаните български манастири – роженската света обител „Рождество Богородично“.
twig.bg
