Магията на Коста Рика: бижу между два велики океана (Видео)

Сравнявана с Швейцария, защото няма собствена армия и стандартът и е за пример в региона, Коста Рика е разделена на 7 провинции. Вътрешността й е планинска и поради това столицата Сан Хосе и следващите я по големина градове Алахуела, Пунтаренас и Ередия целогодишно се наслаждават на температури между 20 и 30 градуса плюс изключително свеж въздух. По двете брегови ивици обаче е задушно, влажно и диво.

Там в баните има само по един кран. Тече хладка вода. И ако попиташ за топла, си мислят, че се шегуваш. Плажните курорти нямат допирни точки с европейските образци, по-скоро са подходящи за навлезлия на мода по цял свят екотуризъм.

Младежта предпочита Кауита на карибския бряг – оазис, издълбан в джунглата, достигането до който наподобява изпитанията на Индиана Джоунс. Националният парк Кауита всъщност е единственото място в страната, където не се говори испански. Причината е в обитателите му – пришълци от Ямайка, донесли със себе си регето, наркотиците и езика патуа. По-възрастните туристи са привърженици на Хако и Гуанакасте, къпещи се във водите на Тихия океан. Там минава за луксозно, ала с уговорката, че липсва улично осветление и пътищата са неасфалтирани.

В Коста Рика ежедневно вали от юли до декември. Следват 6 сухи месеца. Добрите новини са, че винаги е топло и не трябва виза, стига туристът да не остане повече от 30 дни. В такива случаи се плаща глоба – черните печати не са на почит.

Тикос, каквото е нарицателното за местното население, живеят на забавени обороти. Спазват неписаното правило да отлагат работата, докато е възможно, задоволяват се с наличното и не знаят значението на думата „завист“, колкото и трудноприемливо да звучи това за българите.

Непоправими мачисти, мъжете задължително са с дълги панталони, даже и в най-големия пек. Задължително също така за тях е да обсъждат на висок глас всяка срещната представителка на нежния пол под 50-годишна възраст. От своя страна, жените пък старателно прикриват прелестите си и никога не отвръщат на безкрайните закачки по улиците. Единствено по зле прикритите им усмивки се разбира, че нямат нищо против да бъдат харесвани и ухажвани. Вместо с традиционното „ола“, тикос се поздравяват с „пура вида“, което в превод е „чист живот“. Другите им отлики с народите в Карибския басейн са, че са твърде срамежливи във фиестите и освен това са лишени от каквато и да било агресивност. Основните им проблеми са свързани с непресъхващия емигрантски поток от север. Според последните анализи броят на незаконно пребиваващите никарагуанци в страната е надхвърлил половин милион, което е равнозначно на една седма от населението на Богатия Бряг. Реципрочно престъпността и безработицата непрекъснато ескалират. Търсейки изход, тикос са предприели изграждането на „китайска стена“ по северната си граница. Ала сами се шегуват, че докато приключат строежа, и последният никарагуанец ще се е преселил при тях.

И накрая, нещо любопитно: в Коста Рика няма наименования на улици, а ориентири. Например, ако търсиш хотел „Интернасионал“ в Сан Хосе, любезно ще те упътят, че е на 100 метра северно от театър „Насионал“.
– А къде е въпросният театър?
– На 100 метра западно от Националния музей, разбира се…