Лисабон – градът със сто лица (Галерия)

Лисабон е поредният европейски град с впечатляваща архитектура, многовековна история и строги традиции. Мрежа от тесни, ветровити улички, миниатюрни площадчета, стълбища и странични алеи, стари сгради и безброй църкви, характерни за една католическа държава – Лисабон се разстила върху седем малки хълма, напомняйки за Рим, и кипи от живот, подобно на южняшки градове като Мадрид и Атина. Отвсякъде се чуват ритмите на традиционната музика „фадо” (меланхолични песни, пропити с обреченост и носталгия), малките трамвайчета се движат почти до всяка точка на града, а слънчевата светлина се отразява във фаянса и мрамора, които покриват постройките. Лисабон ще ви плени схармоничното единство между минало и настояще, между старинно и модерно, между спокойствие и динамика.

Лисабон е най-западната европейска столица. Намира се на 2760 км от София, в западната част на Португалия, на мястото, където реката с романтичното име Тежу се влива в Атлантическия океан. Границите му, за разлика от тези на повечето главни градове, са строго фиксирани около историческия градски периметър. Така се появяват няколко административно обособени района около Лисабон, сред които Амадора, Келуз (Синтра), Одивелас, Лурес, Алмада, Барейро, които обаче са част от метрополиса на столицата. Западната част на най-големия град в Португалия е заета от Горски парк „Монсанто” – един от най-големите градски паркове в Европа, заемащ площ от 10 кв. км.

Лисабон е бил населен още през неолита. Живелите по тези земи иберийци са оставили като наследство религиозни мегалитни паметници, някои от които и днес са запазени в околностите на града. Около първото хилядолетие преди Христа нахлуват келтите, а след тях и финикийците.Възможността да бъде изграден голям пристанищен център в устието на река Тежу привлича множество цивилизации. Не е съвсем ясно дали Лисабон е бил финикийска или гръцка колония, но  съществуват хипотези, които свързват местните земи с митовете за Троя и Одисей. Градът е носил различни наименования, давани му от редицата заселници, а след завладяването му от римляните става част от провинция Лузитания.Около 711 г. маврите слагат ръка върху територията му, но през 1147 г. испанците си го възвръщат в лицето на Алфонсо Енрикеш, който става първият крал на Португалия. Християнството отново става господстваща религия в страната.

Лисабон претърпява няколко ужасяващи земетресения (през 1531 и през 1755 г.), и въпреки че при второто повечето сгради са разрушени и загива близо 1/3 от населението, градът не губи своето величие. Той е възстановен от маркизът на Помбал и министър – председател на страната Себастиао Хосе де Карвалио и Мело, който обаче решава да придаде нов облик на Лисабон – срутва останките от земетресението в централната градска част и построява сградите наново, този път според модерните градски норми. През първите години на XIX в. е завладян от отрядите на Наполеон Бонапарт, през 1910 г. става център на републикански метеж, а през Втората световна война Лисабон е едно от много малкото неутрални отворени европейски пристанища, основна врата на бежанците от САЩ и шпионско гнездо. През 1974 г. градът става център на Революцията на карамфилите, в резултат на коетоПортугалия става демократична страна. През 1994 г. Лисабон еобявен за Европейска столица на културата.

Заради забележителностите му, може да бъде открита прилика между Лисабон и няколко други града със световна слава. Един от символите на португалската столица са двата моста, извисяващи се величествено, подобно на „Голдън гейт” в американския град Сан Франциско. Те се простират над река Тежу и са с дължина около 12 и 18 метра. Най-известен е мостът „25-ти април”, който свързва Лисабон с област Алмада на левия бряг на реката. Дълъг е 2227 м. и е построен през 1966 г. През 1999 г. към него е добавена и влакова платформа. До 1974 г. мостът носел името „Саласар”. По-внушителен по-размери обаче е мостът „Вашку да Гама”, построен през 1998 г. Той е дълъг 17,2 км и е обявен за най-дългият мост в Европа.

Едно от най-красивите места за разходка в града е Паркът на палмите, който се намира само на няколко километра от центъра на Лисабон. Построен през 1998 г., освен спокойствието на зеленината и различните растителни видове, там можете да видите Португалския и Атлантическия павилион, както и павилионът на познанието. Водните градини придават допълнителна екзотика на това местенце за отдих, а ако искате да го зърнете от птичи поглед, можете да се качите на малкия лифт, който ще ви издигне чак до кулата „Вашку да Гама”. Тази постройка с форма на ветроходно платно се издига на височина 145 м. и е построена в чест на 500 г. от откриването на Индия. От нея започва и мостът „Вашку да Гама”, а самата кула се издига в Парка на нациите, където се намира и една от другите особено интересни забележителности на Лисабон –Океанариумът. Нарича се така, защото в центъра му има аквариум, носещ името „Глобалният океан” – и по размери той наистина наподобява водната шир. Дълбок е 7 м., а всеки един от четирите прозореца е с площ 42 кв. м. В него плуват над 100 различни вида акули, риба тон, корали, слънчева риба и др. редки екземпляри. Освен за образователна цел, Океанариумът е създаден и като изследователски и защитен обект. За целта са изградени модерни лаборатории, които се грижат за обитателите на аквариума.

Без съмнение ще се чувствате изключително заинтригувани да посетите средновековния квартал Алфама, в който преди земетресението са живеели благородниците. На тяхно място след това се заселили рибари и занаятчии, но мястото не е загубило чара си. Живописни лъкатушещи улички, малки къщички, сгушени една до друга, хора, насядали на тротоарите отпред и потънали в оживени приказки – неслучайнокварталът се смята за най-живописния и магнетичен район на Лисабон. И като всяко кътче с древна история, в Алфама също има какво да видите. Тук, на върха на един от седемте хълма, се намира крепостта „Св. Георги”, откъдето се разкрива прекрасна панорамна гледка към португалската столица. Тя, заедно с Лисабонската катедрала са сред основните забележителности на стария квартал.