Леонардо да Винчи – геният : Който малко мисли, много греши…

Леонардо е гледал на науката и изкуството като на едно неделимо цяло. Всъщност той е разглеждал и целия свят в неговото единство. Бил е изпълнен с любопитство, искал е да разгадае тайните на света, а в изкуството си е втъкавал и елементи от своите природонаучни познания.

Още като дете Леонардо често сядал с лист и молив пред вратата, наблюдавал облаците и си записвал впечатления от видяното. Като пълнолетен младеж тайно сецирал трупове, за да опознае по-добре тайните на човешкото тяло, мускулите, ставите и пропорциите.

Към Флоренция

Леонардо е роден на днешната дата 15 април 1452 в Анкиано – квартал на градчето Винчи в областта Тоскана. Родителите му – нотариус и 16-годишна прислужница, не са били женени. Леонардо отраснал при дядо си и отрано си проличало, че обича да рисува. Успял да стане чирак в ателието на прочутия по онова време скулптор Андреа дел Векио, който изработвал поръчкови творби за Медичите – семейство на търговци и банкери, което в продължение на векове контролирало Флоренция с властта и парите си.

Революция в портретната живопис

Леонардо да Винчи успява да влезе във висшето общество и да стане член на известната флорентинска гилдия на художниците. През този период рисува различни портрети и образи на мадони, някои от които преработва по няколко пъти. Най-известната му картина, която в продължение на години носел винаги със себе си, където и да отиде, е световноизвестният му шедьовър „Мона Лиза“, която днес е изложена в парижкия Лувър.

Картината му „Салватор Мунди“ беше продадена през 2017 на търг в Ню Йорк за 450 милиона долара

Леонардо често рисувал женски образи, но в личния си живот се е интересувал по-скоро от мъже. С портретната си живопис той също влиза в противоречие с творческия канон по онова време. Вместо да рисува дамите в профил, както било обичайно тогава, те обикновено гледат наблюдателя право в очите.

Универсалният гений

Ненапразно наричат Леонардо универсален гений – той твори в много различни области, а не само в живописта. Той така и не оставя прекалено голям брой картини – едва около 12 творби се смятат за негово дело. Затова пък е оставил огромен брой скици, анатомични изследвания, огледално обърнати текстове и строителни планове, проекти за танкове, летателни уреди и дори за един леководолазен костюм. Създал е проекти за мостове и дори един градоустройствен план. Повечето от неговите идеи обаче остават неосъществени.

Записки по анатомия от Леонардо да Винчи от 15-и век

Флоренция, Милано и Рим – трите столици на Ренесанса – са и градовете, с които са свързани животът и творчеството на Леонардо да Винчи. Там той намира поръчители сред богатите патрициански семейства, работи дори за Папата.

През 1516 френският крал Франсоа I го кани в двора си, осигурява му щедро заплащане и му дава свободата да работи над собствени проекти. Една от задачите на художника е била да организира разточителни, бляскави тържества за кралския двор. На 2 май 1519 Леонардо умира – според легендата – в прегръдките на френския крал в замъка Кло Люсе.

Днес споделяме с вас някои от най-великите му мисли за човека и смисъла на живота…

1. Искай съвет от този, който умее да побеждава самия себе си.

2. Когато критикуваш, критикувай мнението, а не автора му.

3. В действителност там, където не достигат разумните доводи, ги заменят с викове.

4. Впечатлен съм от важността на действието. Знаенето не е достатъчно; трябва да прилагаме. Готовността не е достатъчна; трябва да го направим.

5. Има три категории хора: такива, които виждат; такива, които виждат като им се покаже; такива, които не виждат.

6. Всяко препятствие се преодолява с настойчивост.

7. Опитът – това е истинският учител.

8. Лош е този ученик, който не превъзхожда учителя си.

9. Гневът – това е кратковременно безумие.

10. Който малко мисли, много греши.

11. Ако се запасиш с търпение и проявиш старание, то засетите семена на знанието непременно ще дадат добра реколта. Корените на учението са горчиви, но плодовете – сладки.

12. Добре прекараният ден носи приятни сънища.

13. Укорявай приятеля си насаме, а на обществено място го възхвалявай.

14. Славата е в ръцете на труда.

15. Водата, която пипаш в реката, е последната, която е дошла и в същото време е първата, която идва. Така е и със сегашния миг.

art-twig.bg