Казанова: Няма жена, която да не може да бъде съблазнена, ако постоянно й обръщаш внимание…

На днешния ден през 1725 г. е роден Джакомо Казанова – италиански авантюрист, изявявал се като търговец, дипломат, шпионин, политик, философ, магьосник, писател (автор е на над двадесет книги и няколко пиеси) и преводач.

Известността му обаче се дължи главно на похожденията му и, вече посмъртно, на автобиографичното му съчинение, което ги описва – „Histoire de ma vie“. Фамилното му име е станало нарицателно за прелъстител. Джакомо Джироламо Казанова е отгледан от баба си. Учил е в университета в Падуа и въпреки че е изхвърлен за неприличие, получава докторат по право, когато е бил едва 17-годишен. После посещава семинарията, откъдето пак го изхвърлят заради подозрения в хомосексуални прояви.

Едва 21-годишен, придобил незнайно къде умения в лечителство и окултизъм, Казанова започва да се грижи за здравето на възрастния венециански аристократ Матео Брагадин, който от благодарност го осиновява. През 1749 г. Казанова среща първата си голяма любов Хенриет, за която пише: „Който смята, че една жена не е достатъчна, за да направи мъжа щастлив 24 часа в денонощието, никога не са познавали Хенриет“. Тя го напуска и разбива сърцето му.

Преследван от Инквизицията в продължение на години през 1755 г. Казанова е тикнат в затвора на Венеция за множество престъпления, доста от тях сексуални и всичките му ръкописи са иззети. Казанова успява да избяга и следващите 18 години странства из цяла Европа. Той е неуморим комарджия, литератор, превежда „Илиада“ и пише книги, а новелите му са издадени в пет тома. Казанова посещава Волтер в Швейцария, дуелира се с полски княз, в Русия обсъжда с Екатерина Велика реформата на календара…

Завръща се във Венеция през 1774 г., работи в местната управа и е шпионин на Инквизицията, докато не е принуден да емигрира заради острите си сатири по адрес на венецианските първенци. Завършва живота си като библиотекар в замъка на граф фон Валдщайн в Бохемия.

Строен, мургав и атлетичен, Казанова притежава изумителната способност да се забърква в рисковани истории. Сексуалните му завоевания са неизброими. „Няма жена в света, която да устои на постоянно внимание“, е простата му рецепта.

Периодите му на въздържание са принудителни, причинени от здравословни проблеми. Най-малко 11 пъти е пипвал венерическа болест. Бил енергичен и ненаситен, обичал да разказва за подвизите си, като твърдял, че при всяка среща не пада под „моите шест надбягвания“, а рекордът му за една нощ с една жена е 14 пъти, или както сам ги наричал „схватки“. Правел секс навсякъде, предпочитал девственици до 15 г., но през ръцете му е минала и една вдовица над 50. Владеел всякакви техники и демонстрирал задълбочено познаване на многобройните сексуални пози.

За разлика от Дон Жуан, който изпитвал нужда да доказва своята мъжественост, Казанова бил ценител. За него сексът е „не само плътско удоволствие, но носи и удовлетворение от това да поддържаш стръвта си на съблазнител и привлича с тайнствеността на приключението“.

Между другите завоевания на Казанова фигурира и жената на кмета на Кьолн, която е много религиозна, от нея той ще си запази за спомен една къдрица от венериния й триъгълник. Тя е чернокожа актриса с две големи издатини на гърба и с еротично ненормална вулва. Желаещ да изследва всички комбинации и изменения на сексуалното удоволствие, той си събира харем от млади, стигнали полова зрялост шивачки. С много малки изключения, по-голямата част от тези жени са с лек нрав. Според биографа Джон Мастърс най-удовлетворяващата връзка на Казанова е с една французойка от добро семейство, с изтънчени маниери, която му е равна по отношение на авантюрите и хедонизма. Те прекарват три месеца заедно, след което тя си отива вкъщи. Години по-късно Казанова се намира в тяхната стая в един женевски хотел, на прозореца тя е изгравирала с диамант съдбовното прощално послание: „Ти ще забравиш също и Хенриета“.
Изтощена от прекалена експлоатация, сексуалната сила на Казанова започва да запада в началото на неговите 40 години.

В Лондон през 1763 г., търсейки си компаньонка, той се оставя да бъде оплетен от една хубавица и всичките му пари да бъдат обрани от 5 меркантилни сестри в Хановер. Той решава да посети отново същите градове и да поднови старите си любовни завоевания. Върнал се във Венеция, посещава една необразована шивачка, Франческа Бускини, която в продължение на години му остава вярна. В други случаи той трябва да се задоволява с жени, които всеки може да има при условие, че плаща.

В продължение на всичките 13 години, които прекарва в Бохемия като библиотекар, той вероятно въобще няма връзка с жена. Не му остава друго освен удоволствието от яденето („тъй като повече не можеше да бъде цар в гората, той се превърна във вълк на масата“), писането и четенето, които го вдъхновяват за афоризма: „Жената е като книга, която, добра или лоша, трябва да започне да съблазнява още от първата страница“. Излишно е да се казва, че независимо от импотентността в последните години Казанова е „винаги готов да започне да я чете отново“.

Казанова умира 73-годишен на 4 юни 1798 г. в замъка в Дукс, в сегашната Чешка република. След смъртта си става още по-известен и се превръща в символ на сърцераздирателните чувства и манията за любов.

Вижте вдъхновяващи цитати от най-големия любовник – Джакомо Казанова!

„Ще започна с това признание: какво съм направил по време на моя живот, било то добро или лошо, е било направено свободно, аз съм свободен човек.“

„Сърцето и главата са съставните части на характера; темперамента няма почти нищо общо с това и следователно, характера, зависи от образованието и може да бъде коригиран и подобряван.“

„Всъщност да измамиш глупак ми се струва един подвиг достоен за един остроумен човек.“

„От неопитните момичета може да се научи много.“

„Нужно е само да имаш кураж, силата без самочувствие е безполезна.“

„Любовта е три четвърти любопитство.“

„Достоен или не, животът ми е моя тема и моята тема е моят живот.“

art-twig.bg